Не бива да забравяме, следователно, че ценността на труда е основана върху Любовта. Човекът има великата привилегия да може да обича и по този начин да преминава границите на краткотрайното и преходното. Той може да обича другите твари, да влага смисъл в думите „аз” и „ти”. А може да обича и Бог, Който ни отваря небесните врати, Който ни причислява към Своето семейство, Който ни разрешава да разговаряме на Ти очи в очи с Него.

Затова човек не бива да се ограничава в изработването на предмети, в строенето на конструкции. Трудът се ражда от любовта, разкрива любовта, подчинява се на любовта. Ние откриваме Бог не само в природните пейзажи, а и вглеждайки се в нашата работа, в нашите усилия. И така си даваме сметка, че работата е молитва, благодарствено дело, защото знаем, че Бог ни е поставил на земята, че ни обича, че ще изпълни в нас Своите обещания. Съвсем справедливо е да ни се каже: „ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете”¹⁶.