Заедно с влъхвите поднасяме и смирна – жертвата, която не бива да липсва в християнския живот. Смирната ни припомня страданията на Господ – на кръста Му дават да пие вино със смирна³² и със смирна помазват тялото Му³³ преди погребването. Но не си мислете, че, размишлявайки върху необходимостта от жертва и от умъртвление, придаваме печална нотка на радостния празник, който честваме днес.

Умъртвление не значи песимизъм, нито унил дух. Умъртвлението не струва нищо без братолюбие. И трябва да търсим такива умъртвления, които, давайки ни възможност да се откъснем от земните неща, не умъртвляват живеещите с нас. Християнинът не бива да бъде нито палач, нито подлец. Той е човек, който знае да обича и да го покаже, и за когото болката е пробния камък на любовта.

Длъжен съм още веднъж да подчертая, че умъртвленията обикновено не се състоят от големи лишения, нито пък са чести. Те са в дребните надмогвания на себе си: ще се усмихвам на този, който ми досажда; ще откажа да изпълнявам капризите на тялото; ще привикна да слушам другите; ще се науча да използвам полезно времето, отредено ми от Бог... И още куп дреболийки, на пръв поглед съвсем незначителни, с които се сблъскваме най-ненадейно всеки ден: противоречия, трудности, огорчения.