Пътят на вярата

А постигането на тази цел – отъждествяването с Христос, не е лесно. Ала не е и трудно, ако живеем, както Господ ни е учил: ако всеки ден прибягваме към Божието слово и подхранваме нашия живот с тайнствената реалност на Евхаристията, която Той ни даде за храна, понеже пътят на християнина е едно неспирно странстване– както се пее в стара песен от моя край. Бог ни е призовал ясно и категорично. Подобно на влъхвите ние открихме пътеводна звезда, чиято светлина озарява небесата на душата.

„Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним”⁴. Така направихме и ние. И също забелязахме, че постепенно една нова светлина обхвана душите ни – желанието да бъдем истински християни. Или – ако ми позволите така да се изразя – копнежът да приемем Бог на сериозно. Ако всеки от нас започне сега да разказва историята на своето свръхестествено призвание, останалите бихме отсъдили, че това е било Божие дело. Нека благодарим на Бог Отец, на Бог Син, на Бог Свети Дух и на Дева Мария – чрез която получаваме всички небесни благословии, за този дар, който ведно с този на вярата е най-големият, с който Господ може да удостои човека. Става дума за твърдото решение да постигнем пълнотата на любовта с убедеността, че при изпълнението на нашите професионални и социални задължения светостта е необходима – а не само възможна.

Вижте колко деликатно ни кани Господ. Той говори съвсем човешки, като един влюбен: „нарекох те по името ти, ти си Мой”⁵. Бог, Който е красотата, величието, мъдростта, ни казва, че Му принадлежим, че сме били избрани за обект на Неговата безкрайна любов. Какъв живот във вярата ни е нужен, за да не похабим това чудо, което Божието провидение е дало в ръцете ни! Вяра като на тримата влъхви – убеждението че нито пустинята, нито бурите, нито примамливостта на оазисите ще ни попречат да стигнем до целта, до вечния Витлеем, до окончателното живеене с Бог.