Неотдавна се любувах на един мраморен барелеф, изобразяващ поклонението на влъхвите пред Детето Бог. Около барелефа бяха разположени четири ангела, всеки от тях държащ един символичен предмет: диадема; земното кълбо увенчано с кръста; меч; скиптър. По този художествен начин - чрез добре познати образи, бе представено събитието, което възпоменаваме днес: едни мъдреци (според преданието царе) коленичат пред едно Дете, след като са питали в Йерусалим: „Де е родилият се Цар Иудейски?”¹

И аз, подтикван от този въпрос, съзерцавам днес Исус, „лежащ в ясли”² - място, подходящо само за добитъка. Къде е, Господи, Твоето царско достойнство? Къде са диадемата, мечът, скиптърът? Те му принадлежат по право, ала Той не ги иска; царува, увит в пелени. Той е един невъоръжен Цар, Който ни се явява съвсем беззащитен, едно пеленаче. Как да не си спомним думите на апостола: „но понизи Себе Си, като прие образ на раб”³?

Нашият Господ се въплъти, за да ни покаже волята на Отец. И ето, че още от люлката Той ни поучава. Исус Христос ни търси с едно призвание - призванието към святост, та заедно с Него да доведем до край изкуплението. Забележете първото Му поучение – трябва да бъдем съизкупители, търсейки победата, но не като побеждаваме нашите ближни, а като се налагаме над нас самите. Подобно на Христос ни е нужно да се снизим, да се почувстваме слуги на другите, за да ги отведем при Бог.

Къде е Царят? Къде да Го търсим ако не там, където Той иска да царува преди всичко: в сърцето, в твоето сърце? За това става Дете; че кой не обича едно малко създание? Къде е Царят? Къде е Христос, Чийто образ Свети Дух се старае да формира в нашата душа? Той не може да пребъдва в горделивостта, която ни отделя от Бог, не може да пребъдва в нелюбящото сърце, което ни откъсва от другите. На такова място Христос не може да се намира. И човекът остава сам.

На този ден, на Богоявление, коленичили пред Младенеца Исус, пред един Цар без видими царски знаци, можете да Му кажете: Господи, отстрани горделивостта от моя живот, пречупи моето себелюбие, моята жажда за самоутвърждаване и налагане над другите. Стори тъй, че същността на моята личност да се отъждестви с Теб.