Да Му принесем тамян: нашите копнежи - издигащи се до Господ - да водим достоен живот разпръсващ около себе си , „Защото ние сме Христово благоухание”³⁰, парфюмът на Христос. Да изпълваме нашите дела и думи с това благоухание, значи да сеем разбирателство и приятелство. Нека нашият живот да придружава живота на другите хора, та никой да не бъде или да не се чувства самотен. Нека нашето съпричастие да се изразява и в обич, в човешка топлина.

Така ни учи Исус Христос. Човечеството очакваше от векове идването на Спасителя. Пророците го бяха възвестили по хиляди начини. И в най-далечните кътчета на земята – макар и да бе загубена голяма част от Божието откровение заради греха и невежеството – бе съхранена жаждата за Бог, силното желание да бъдем изкупени.

Настъпва пълнотата на времената. За да се изпълни тази мисия, не се явява някой философски гений като Платон или Сократ, не идва някой могъщ завоевател като Александър Велики. Ражда се Младенец във Витлеем. Той е Изкупителят на света. И преди да може да говори, проявява любовта си с дела. Той не носи магическа формула, понеже знае, че спасението, което предлага, трябва да мине през сърцето на човека. И за да се влюбим в Него и Го прегърнем в обятията си първите Му действия са детски смях и плач, беззащитният сън на въплътилия се Бог.

И сега за кой ли път си даваме сметка, какво е християнството. Ако християнинът не обича на дело, значи се е провалил като християнин, което е и провал като личност. Не можеш да мислиш за другите като за номера или за стъпала, по които ти ще се изкачваш; или като за тълпа, която да екзалтираш или да унижаваш, да ласкаеш или да презираш – според случая. Виждай в другите – преди всичко в тези, които са до теб – това, което са: Божи деца, притежаващи цялото достойнство на това чудно звание.

Трябва да се държим като Божи деца с Божите деца. Необходимо е нашата любов да бъде пожертвувателна, всекидневна, да се проявява по хиляди начини в разбиране на другия, в мълчаливи жертви, в незабележимо себеотдаване. Това е „благоуханието на Христос”, което караше живеещите до нашите първи братя по вяра да възклицават: „Вижте как се обичат!”³¹

Не става дума за някакъв далечен идеал. Християнинът не е Тартарен де Тараскон, зает да ловува лъвове там, където не може да ги срещне – из коридорите на своя дом. Аз предпочитам да говоря винаги за всекидневния конкретен живот - за освещаването на работата, на семейните отношения, на приятелството. Ако там не сме християни, къде ли ще го бъдем? Благоуханието на тамяна идва от един разгорен въглен, незабележимо обхващащ с топлина множеството зърна. Благоуханието на Христос се усеща сред хората не по случайно лумналия пламък, а по горещината на жаравата на добродетелите: справедливост, преданост, вярност, разбиране на другия, великодушие, радост.