Добрият пастир

След като призванието е първо,така както звездата, която свети пред нас за да ни ориентира по пътя на Божията любов е от преди нашето съществуване, не е логично да изпитваме съмнения, когато понякога я губим от погледа си. Това се случва в отделни моменти на нашия вътрешен живот и то почти винаги по наша вина. Същото е станало и при пътуването на тримата мъдреци – звездата изчезнала. Ние вече осъзнаваме божествената светлина на нашето призвание, убедени сме, че то е завинаги, но може би прахът, който вдигаме при нашето движение - нашата окаяност, образува тъмен облак, който препречва пътя на светлината.

Тогава какво да правим? Да последваме примера на онези свети мъже и да попитаме. Ирод си послужи със знанието, за да действа несправедливо; а влъхвите го използваха, за да сторят добро. Ние, християните, нямаме нужда да питаме Ирод или земните мъдреци. Христос даде на Своята църква сигурността на учението и неспирния поток на благодатта на тайнствата; постави също и хора, които да ни ориентират, да ни водят и постоянно да ни напомнят за този път. Ние притежаваме безкрайно съкровище от знания: Словото на Бог, съхранявано в Църквата, благодатта на Христос, която ни се дава в тайнствата; свидетелството и примера на онези, които живеят праведно близо до нас и които са съумели да изградят с живота си един път на вярност към Бог.

Позволете ми да ви дам един съвет: когато губите яснотата, която идва от светлината, винаги се обръщайте към Добрия пастир. Кой е Добрият пастир? „Който влиза през вратата” на верността към учението на Църквата, който не се държи като наемника, който „вижда вълка, че иде,оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците”¹⁵. Знайте, че Божите слова не са празни приказки. А настойчивостта на Христос – не виждате ли с каква любов говори за пастирите и за овцете, за кошарата и за стадото – е практическо наставление, че имаме нужда от добър водач за душата.

„Ако нямаше лоши пастири – пише свети Августин – Той нямаше да пояснява кой е добрият. Кой е наемникът?Този, който вижда вълка и бяга. Който търси своята слава, а не славата на Христос; който не смее да порицае без притеснение грешниците. Вълкът хваща една овца за врата, а дяволът склонява вярващия да извърши прелюбодейство. А ти си мълчиш, не осъждаш. Ти си наемникът! Видял си да идва вълкът и си избягал. Може би ще кажеш: не, аз съм тук, никъде не съм бягал. Не е вярно, ще отвърна, ти си избягал, понеже си замълчал; а си замълчал, понеже те е било страх”¹⁶.

Светостта на Невестата Христова винаги се е проявявала – както се проявява и днес – чрез множеството добри пастири. Християнската вяра ни учи да бъдем простодушни, но не и наивни. Има наемници, които мълчат, а има и такива, които говорят, обаче думите им не са Христови. И затова, ако Господ позволява да се лутаме в мрак даже при дребните неща, ако усетим, че вярата ни не е твърда, нека се обърнем към добрия пастир. Към този, който по право влиза през вратата, който, давайки живота си за другите, иска не само на думи, а и на дело да бъде една душа, влюбена в Бог. Това може да е и някой грешник, който обаче се уповава винаги на прошката и на милосърдието на Христос.

Ако вашата съвест ви порицава за някоя грешка – дори тя да не ви се струва тежка – ако имате съмнение, прибегнете към тайнството покаяние. Идете при свещеника, който ви ръководи, който умее да изисква от вас твърда вяра, чувствителна душа, истинска християнска непоколебимост. В Църквата имате пълната свобода да се изповядате на който искате свещеник, стига той да е оторизиран за това. Обаче християнинът с прозрачен живот ще се обърне – съвсем доброволно – към онзи, когото познава като добър пастир, който ще може да му помогне да повдигне поглед, за да види отново звездата на Господ в небето.