Когато осъзнаем, колко забележителна е мисията, към която Бог ни призовава, в човешката душа биха могли да се прокраднат горделивостта и високомерието. Това е едно погрешно възприемане на християнското призвание, което ни заслепява и ни кара да забравим, че сме направени от кал, че сме прах и нищожност. Да забравим, че злото не е само в света около нас, но и в нас самите, че се е спотаило и в нашето сърце и ни прави податливи на подлости и егоизъм. Само Божията благодат е непоклатима като скала; а ние сме пясък, движещ се пясък.

Ако огледаме човешката история и днешното състояние на света, с болка ще установим, че след двадесет века много малко хора се наричат християни, а и онези, които се кичат с това име, в много случаи не са предани на призванието си. Преди години един човек, който нямаше лошо сърце, но нямаше и вяра, ми показа карта на света с думите: „Ето го поражението на Христос. Толкова векове Той се старае да вдъхне в душите на хората Своето учение, а вижте резултата: няма християни!”.

Днес някои все още мислят така. Обаче Христос не се е провалил. Неговото слово и Неговият живот постоянно оплодотворяват света. Делото на Христос, задачата, която Му възложи Отец, е в процес на осъществяване. Неговата сила пронизва историята и носи със себе си истинския живот и „когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички”³².

Бог поиска да бъдем Негови съработници в делото, което върши сред света, поиска да поеме риска да бъдем свободни. До дън душа се вълнувам, съзерцавайки образа на новородения Исус във Витлеем – едно беззащитно дете, неспособно да окаже никаква съпротива. Бог се оставя в човешките ръце, доближава ни и се принизява до равнището ни.

Исус Христос, „бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб”³³. Бог проявява снизходителност към нашата освободеност, към нашите несъвършенства, към нашата окаяност. Той се съгласява Божите съкровища да бъдат носени в глинени съдове, в които да ги излагаме на бял свят, смесвайки нашите човешки недостатъци с тяхната божествена сила.