Христос живее в християнина. Вярата ни казва, че човекът, пребиваващ в благодат, е богоподобен. Ние сме мъже и жени, не сме ангели. Създания от плът и кръв, със сърца и страсти, с тъги и радости. Обаче богоуподобяването се осъществява в целия човек като една антиципация на славното възкресение. „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят”⁶.

Животът на Христос е наш живот – както Той обеща на Своите апостоли в деня на Тайната вечеря: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим”⁷. Следователно християнинът трябва да живее съобразно живота на Христос – да направи свои чувствата на Христос, та да може да възкликне със свети Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене”⁸.