Съзерцание на живота на Христос

Всеки от нас трябва да се стреми да постигне в своя живот любовта на Христос. Ала за да стане човек самият Христос, е необходимо постоянно да се оглежда в Него. Не е достатъчно да имаш някаква обща представа за духа на Исус; нужно е да научиш от Него маниерите, държането Му. Но най-вече да съзерцаваш земния Му път, следите, които е оставил, и оттам да извлечеш сила, просветление, покой и мир.

Когато обичаш един човек, ти искаш да знаеш и най-малките подробности от живота му, от характера му, за да се оприличиш на него. Поради това трябва да размишляваме върху историята на Исус – от раждането Му в една ясла до смъртта и възкресението Му. През първите години на моята свещеническа дейност често подарявах Евангелието или книги, които разказваха живота на Исус. Защото ние трябва добре да го изучим, целият да е запечатан в главата и в сърцето ни, та във всеки момент да можем – без да ни трябва книга, само затваряйки очи – да го виждаме като на кино. Постигнали това, при всички обстоятелства в паметта ни ще изникват думите и делата Господни.

И ще се чувстваме въвлечени в живота Му. Защото не става дума само да мислим за Исус, да си представяме картините от земните Му дни. Не, трябва да участваме в тях, да бъдем изпълнители. И да следваме Христос отблизо - като майка Му, като първите дванадесет, като светите жени, като тълпите, които се събираха около Него. Ако действаме така, а не слагаме прегради, думите на Исус ще проникнат и до най-далечните гънки на душата, до дъното й и ще ни преобразят. „Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни”¹⁹.

Щом искаме да отведем при Господ другите хора, трябва да се обърнем към Евангелието и да съзерцаваме любовта на Христос. Бихме могли да се съсредоточим върху върховите моменти на страданието Му, защото – както Той самият казва – „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”²⁰. Но можем да се вгледаме и в други епизоди, в общуването Му с хората, срещнати по пътя.

Христос – съвършен Бог и съвършен Човек, постъпваше човешки и божествено, за да запознае хората със Своето спасително учение и да им яви Божията любов. Бог се принизи до човек и прие изцяло нашата природа с изключение на греха.

Изпитвам дълбока радост, че Христос е пожелал да бъде истински човек, човек от плът като нашата. Силно се вълнувам, като виждам това чудо – един Бог, Който обича с човешко сърце.