Сред множеството сцени, описани ни от евангелистите, нека се спрем на няколко, като започнем от разказите за отношението на Исус към дванадесетте апостоли. Апостол Йоан, който излива в Евангелието си опита на цял един живот, говори за първия си разговор очарован, като за нещо, което никога не се забравя. „Рави! (което значи учителю) де живееш? Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него”²¹.

Един божествен и човешки диалог, който преобрази живота на Йоан и на Андрей, на Петър, на Яков и на толкова много други, който подготви сърцата им да чуят повелителните слова, казани им от Исус край Галилейското море. „И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него”²².

През следващите три години Исус живее заедно с учениците Си, общува с тях, отговаря на въпросите им, разсейва съмненията им. Той е Рави, Учителят, Чиито думи имат тежест; Месията, пратен от Бог. Ала същевременно Той е достъпен, близък до всеки. Един ден Исус се отдалечава, за да се помоли. Учениците са наблизо, може би дори Го виждат и се опитват да разберат какво мълви. Когато Исус се връща, един от тях казва: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си. А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име...”²³.

С властта на Бог и с любовта на човек Господ посреща апостолите, които Му разказват за началото на своя апостолат, удивени от богатите плодове на първата си мисия, и им казва: „Дойдете сами в уединено място и си починете малко”²⁴.

Подобен епизод имаме към края на земното пребиваване на Исус, малко преди Възнесение. „А когато се вече разсъмна, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Исус. Исус им казва: деца, имате ли нещо за ядене?” Този, Който пита като човек, после продължава като Бог: „хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петра: Господ е.”

Бог ги чака на брега. „А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Исус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. Исус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? Понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Исус, взима хляба и им дава, също и рибата.”²⁵

Исус проявява това деликатно отношение и обич не само към малката група на учениците, но и към всички. Така се отнася към светите жени (които Го следваха), към представителите на Синедриона като Никодим, към митаря Закхей, към болните и към здравите, към законниците и към езичниците, към всеки човек поотделно и към големите множества хора.

Евангелистите разказват, че Исус няма къде глава да подслони, но също така говорят, че Той има любими и доверени приятели, желаещи да го приемат в дома си. Те ни говорят и за Неговото състрадание към болните, за мъката Му, че има невежи и заблудени, за негодуванието Му от лицемерието. Исус плаче при смъртта на Лазар, ядосва се на търговците, които оскверняват храма, позволява сърцето Му да се разнежи от болката на вдовицата от град Наин.