Няма нещо, което да не влиза в обсега на Христовото действие. Ако говорим богословски задълбочено, т.е. ако не се ограничим до една повърхностна класификация, а подходим сериозно, не би могло да се каже, че има неща – добри, благородни, а може и неутрални, които да са преобладаващо светски, след като божието Слово се установи между човешките синове, след като бе жадно и гладно, след като се труди със собствените Си ръце, след като позна приятелството и послушанието, изживя болката и смъртта. Понеже в Христос „благоволи Отец да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му”³¹.

Трябва да обичаме света, работата, човешката действителност, защото светът е добър. Грехът на Адам повреди божествената хармония на сътвореното, но Бог Отец изпрати Своя Единороден син да възстанови разбирателството. Та ние, приели духа на осиновението, да можем да освободим творението от безпорядъка, да помирим с Бог всичко съществуващо.

Всеки човешки живот е неповторим, резултат на едно уникално призвание, което трябва да се живее ревностно, въплъщавайки в него духа на Христос. И по този път, живеейки сред нам подобните по християнски, по един непривиден , но отговарящ на вярата начин, ще бъдем Христовото присъствие сред хората.