Вътрешната борба

„И тъй, принасяй страданията си като добър воин Исус Христов”⁹ – ни казва свети Павел. Християнският живот е като да си на пост, на война, на прекрасна война за мир. Тя по нищо не прилича на човешките бойни действия, произтичащи от разделението и много пъти от омразата между хората; войната на Божите деца срещу собствения им егоизъм се основава на единството и на любовта. „Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие”¹⁰. Това е неуморната схватка срещу горделивостта, срещу високомерието, които ни карат да правим зло, срещу надменните съждения.

Тази неделя, на Връбница нашият Господ започва седмицата, решаваща за нашето спасение. Нека оставим настрани повърхностните разсъждения и да се съсредоточим върху главното, върху наистина важното. Вижте – би трябвало да желаем да идем в рая. Ако ли не, нищо не си заслужава усилията. За да отидем в рая, е необходима вярност към Христовото учение. За да бъдем верни, е необходимо упорито да постоянстваме в борбата с препятствията, издигащи се по пътя към нашето вечно щастие.

Наясно съм, че заговорим ли за борба, веднага ни идва наум нашата слабост и предчувстваме грешките и паденията. Бог го има предвид. Няма начин да не вдигаме прах, щом вървим. Ние сме земни твари и имаме куп недостатъци. Аз бих казал, че е нужно винаги да ги имаме – те са мракът, който прави в нашата душа да изпъкват по-ярко Божията благодат и нашето старание да отговорим на Божието благоволение. И този контраст между светлина и тъмнина ще ни направи човечни, смирени, състрадателни и великодушни.

Нека не се заблуждаваме. Ако в нашия живот виждаме да има моменти на порив и победи, то трябва да добавим към сметката и обезсърчаване, и поражения. Такъв винаги е бил поклонническия път на християнина, дори на тези, които почитаме на олтарите. Сещате ли се за свети Петър, свети Августин, свети Франциск? Никога не са ми харесвали житията на светци, които къде от наивност, къде от невежество спрямо учението представят подвизите на светците, сякаш са били утвърдени в благодатта още в майчината утроба. Не. Реалните биографии на тези герои християни приличат на нашия живот: бореха се и побеждаваха, бореха се и претърпяваха поражения. Ала и тогава, съкрушени, отново подемаха борбата.

Да не ни изненадва, ако сравнително често търпим поражения; обикновено и почти винаги това се случва при маловажни неща, обаче ни наранява, сякаш нещата са от голямо значение. Щом има Божия любов, щом има смирение, щом има постоянство и упорство в нашата борба, тези поражения няма да имат особена тежест. Тъй като след тях ще дойдат победите - нашата слава пред Божия лик. Не ще има провали, ако се действа с почтени намерения и стремеж да се изпълнява Божията воля и винаги имайки предвид Неговата благодат и нашата нищожност.