Отговорността на пастирите

В Божията църква постоянният стремеж да бъдем все повече верни на учението на Христос е задължение за всички. Никой не е изключен. Ако самите пастири не се стремят да придобият чувствителна съвест, ако не зачитат добросъвестно догмата и морала – съставляващи съкровищницата на вярата и нашето общо наследство – пророческите думи на Йезекиил биха станали действителност: „Сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пастири, изречи пророчество и кажи на тях, на пастирите: тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат? Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна... Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост”¹⁹.

Това са тежки упреци, но по-тежко е оскърблението, нанасяно на Бог, когато онзи, получил задачата да се грижи за духовното благо на всички, съсипва душите, като ги лишава от чистата вода на кръщението – което обновява душата; лишава ги от благовонния елей на миропомазването – което укрепва душата; от съда – който опрощава, и от храната – която дава вечен живот.

Кога би могло да се случи подобно нещо? Когато се пренебрегне тази мирна война. А онзи, който не се бори, се подлага на опасността да робува на зависимостите, които умеят да оковават човешките сърца: робуването на чисто човешкото виждане; робуването на жаждата за власт и краткотрайната слава; робуването на тщеславието; робуването на парите; робуването на чувствеността...

Ако се сблъскате с пастири, недостойни да носят това название – защото Бог може да позволи такова изпитание – не се скандализирайте. Христос обеща на Своята Църква безотказна и безпогрешна подкрепа, но не гарантира за верността на хората, които я образуват. Хората няма да останат без Божията благодат – изобилна и щедра, ако от своя страна вършат малкото, което Бог иска от тях: да бдят и внимателно да отстраняват – с Божията помощ – препятствията по своя път към светостта. Ако няма борба, дори този, който изглежда да е високо горе, може да се окаже много ниско в очите на Бог. „Зная твоите дела, твоето поведение, носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай”²⁰.

Това са поучения на свети Йоан апостол през първи век, отправени към пастирите на Църквата в град Сарди. Така че намаляването на чувството за отговорност у някои пастири не е ново явление – то се е появило още в апостолските времена, през този същия век, през който нашият Господ Исус Христос е живял на земята. Така че никой не може да бъде сигурен къде се намира, ако престане да се бори със себе си. Никой не може сам да се спаси. Всички ние в Църквата се нуждаем от тези конкретни средства, които да ни укрепват: смирението, което ни предразполага да приемаме чуждата помощ и съвети; умъртвленията, които укротяват сърцето, та в него да се възцари Христос; изучаването на вярното и неизменно учение, което ни помага да съхраним у себе си вярата и да я разпространяваме.