Литургията за Великите пости добива от понякога драматично звучене - когато размишляваме какво е за човек да се отдръпне от Бог. Но с тази мисъл нещата не приключват. Последната дума я има Бог и това е думата на Неговата спасяваща и милосърдна любов, следователно дума за нашето Божие осиновение. Затова днес ви казвам със свети Йоан: „Вижте, каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме”⁴⁷. Деца Божи, братя на Словото, станало плът, на Онзи, за Когото бе казано: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”⁴⁸. Чеда на Светлината, братя на Светлината – това сме ние, носители на единствения пламък, който може да възпламени човешките сърца.

Сега аз свършвам и литургията продължава. Нека всеки от нас си помисли какво Господ иска от него, какви намерения и решения иска да насърчи у него Божията благодат. А когато забележим тези свръхестествени и човешки изисквания за себеотдаване и борба - да си припомним, че Исус Христос е нашият пример. И че Исус, бидейки Бог, позволи да Го изкушават, та ние да се изпълним с кураж и да бъдем убедени в победата. Защото Той не губи битки и ние ако сме съединени с Него, никога не ще бъдем победени. А ще можем да се наречем и на дело да бъдем победители, добри Божи деца.

Нека сме доволни. От моя страна, аз съм доволен. Не би трябвало да го бъда, ако подложа на преценка живота си, ако направя изпит на съвестта си – както го изисква литургичното време на Великите пости. Но съм доволен, понеже виждам, че Господ отново ме търси, че Господ продължава да бъде мой Отец. Сигурен съм, че вие и аз утвърдени със светлината и помощта на благодатта –ще съумеем да решим каквото има за горене да изгорим, каквото има за изкореняване да изкореним, каквото има за даване да дадем.

Задачата не е лесна, но имаме ясна линия за следване, имаме, реалност, от която не бива, а и не можем да се абстрахираме – ние сме обичани от Бог. Да оставим Свети Дух да действа в нас и да ни пречисти, за да можем да прегърнем Божия Син на кръста и после да възкръснем с Него, понеже радостта от Възкресението е вкоренена в Кръста.

Дево Марийо, майко наша, Помощница на християните, Убежище на грешниците, застъпи се пред Сина си, та да ни изпрати Свети Дух, Който пробужда в нашите сърца решението да вървим с твърда и решителна стъпка, чувайки дълбоко в душата си призива, изпълнил с мир мъченичеството на един от първите християни: „Ела при Отца”⁴⁹ – върни се при Баща си, Който те очаква.