Какви странна способност има човек - бързо да забравя най-невероятните чудеса и да привиква към тайните на вярата. Нека сега, по време на Великите пости, отново обърнем внимание на това, че християнинът не може да бъде повърхностен. Бидейки погълнат от своята обичайна работа сред другите хора, нему подобни, винаги зает, угрижен и напрегнат, християнинът трябва същевременно да пребъдва напълно потопен в Бог, понеже е Божие дете.

Обстоятелството, че сме Божи деца, е една радостна истина, една утешителна тайна. Божието осиновение изпълва духовния ни живот, тъй като ни учи да общуваме, да опознаваме и да обичаме нашия Небесен отец. И по този начин препълва с надежда нашата вътрешна борба и ни предава благодушната доверчивост на малките деца. Дори нещо повече – тъкмо защото сме синове на Бог, това ни кара и да съзерцаваме с любов и възхита творенията, излезли изпод ръцете на Бог Отец Творец. И така се превръщаме в съзерцателни души сред галопиращия свят, като едновременно обичаме света.

По време на Великите пости литургията ни припомня последствията от греха на Адам върху живота на хората. Адам не пожела да бъде добър Божи син и се разбунтува. Но също така постоянно долавяме ехото на тази felix culpa – щастлива вина, която цялата Църква ще възпее радостно в навечерието на неделята на Възкресението⁴⁰.

Бог Отец, когато се изпълни времето, прати на света Своя Единороден син, за да възстанови мира, та като откупи човека от греха, „да получим осиновението”⁴¹, да бъдем провъзгласени за синове Божи, освободени от игото на греха, способни да участваме във вътре божественият живот на Света Троица. И така се даде възможност този нов човек, тази нова присадка на Божите деца⁴² да освободи от безпорядъка цялото творение, възстаноявайки всичко в Христа⁴³, Който ги примири с Бога⁴⁴.

И така, време е за покаяние. Но както видяхме, това не е някаква неприятна повинност. Трябва да изживеем Великите пости с духа на осиновението, който ни предаде Христос и който тупти в душата ни⁴⁵. Господ ни зове да се приближим до Него с желанието да бъдем като Него: „Подражавайте Богу, като чеда възлюбени”⁴⁶, сътрудничейки смирено, но ревностно в Божия план да се слепи счупеното, да се спаси изгубеното, да се въведе ред там, където царуваше безредие на греховния човек, да се изведе на правилния път заблудения, да се възстанови божествената хармония в творението.