След тази изповед в любов трябва да се държим като хора, влюбени в Бог. „Във всичко се препоръчваме за служители Божии”¹⁹. Ако отдадеш себе си както Той иска, действието на благодатта ще се прояви в твоето професионално поведение, в работата, в стремежа да вършиш божествено човешките неща – независимо малки или големи, понеже вследствие на Любовта всички те придобиват ново измерение.

Обаче по време на Великите пости не бива да забравяме, че не е лесно да бъдем Божи служители. Нека прочетем още от текста на свети Павел, който тази неделя е сред литургичните четива, за да си припомним трудностите: „Служители Божии – пише апостолът – с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия”²⁰.

Във всевъзможните моменти от живота ни и във всички ситуации трябва да се държим като Божи служители, знаейки, че Господ е с нас, че сме Негови деца. Нужно е да си даваме сметка за това Божие начало, втъкано в живота ни, и да постъпваме както подобава.

Тези думи на Апостола трябва да ви изпълнят с радост, защото са своего рода обявяване за свято на вашето призвание на обикновени християни, живеещи в света, имащи същите стремежи, трудности и радости като другите хора, споделящи същото битие. Това е Божи път. Господ иска от вас само едно - във всеки момент да действате като Негови деца и служители.

Така обичайните житейски обстоятелства стават Божи път, ако наистина се обърнем, ако се посветим на Бог. Словата на свети Павел са силни. Той предрича на християнина труден, несигурен и постоянно напрегнат живот. Как само бе изкривено християнството, когато решиха да пренаправят от него един лесен път! Обаче също ще бъде изкривяване на истината, ако си мислим, че задълбоченият и сериозен християнски живот, който добре познава всички трудности на човешкото съществуване, ще бъде един тъжен живот, изпълнен с притеснения или страхове.

Християнинът е реалист. Реализмът му е свръхестествен и човешки. Той си дава сметка за всички превратности на живота: болката и радостта, личното и чуждото страдание, увереността и съмнението, щедростта и склонността към егоизъм. Християнинът знае всичко и преодолява всичко, изпълнен с човешка непреклонност и със силата, която получава от Бог.