Влязохме в периода на Великите пости – време за покаяние, за пречистване, за обръщане (към Бога,б.ред.). Което не е никак лесно. Християнството чертае нелек път – не е достатъчно да ходиш на черква и така да минават годините. В нашия живот, в живота на християнина първоначалното обръщане – този уникален момент, помнен от всеки, когато недвусмислено разбираме какво точно очаква Господ от нас – е важно; обаче още по-важни, но и по-трудни са последващите обръщания. А за да подпомогнем действието на Божията благодат при следващите обръщания, е нужно да поддържаме духа си млад, да призоваваме Господ, да умеем да слушаме, да сме забелязали своите грешки и да молим за прошка.

„Ще повика към Мене, и ще го чуя”¹ – четем в литургийника за тази неделя. Това казва Господ. Забележете тази чудна загриженост на Бог спрямо нас- Той е винаги готов да ни чуе, във всеки момент е разположен да се вслуша в гласа на човека; по всяко време Той ни слуша – но сега още по-внимателно, защото сърцето ни е благоразположено, решено да се пречисти – и няма да подмине молбата на едно „сърце съкрушено и смирено”².

Господ ни слуша, за да се намеси - да влезе в живота ни, да ни избави от злото и да ни изпълни с блага: „ще го избавя и ще го прославя”³ – казва Той за човека. Следователно му дава надежда за слава (изгубена с греха,б.ред.). В това вече е налично, както и в други случай , началото на едно вътрешно вълнение, каквото е духовният живот. Очакването на това прославяне укрепва вярата ни и подбужда нашата любов. По този начин трите богословски добродетели - божествени добродетели, които ни уподобяват с Бог Отец, стават действени.

Нима има по-добър начин да започнем Великите пости? Нека обновим вярата, надеждата и любовта. В тях е изворът на покаятелния дух, на желанието за пречистване. Постите не са само повод да засилим външните прояви на умъртвление. Ако си мислим, че е само това, значи ни се изплъзва дълбокият смисъл на християнския живот, тъй като тези външни проявления са – повтарям – плод на вярата, надеждата и любовта.