Изкушенията на Христос

Великите пости ни напомнят 40-те дни, които Христос прекара в пустинята като подготовка за годините на проповядване, които ще достигнат своя връх на Кръста и в славата на Възкресението. Това са четиридесет дни на молитва и покаяние, в чийто края се развива сцената, която днешното Евангелие на литургията предлага на вниманието ни – изкушенията на Христос²¹.

Това е сцена, пълна с мистерия, която човек напразно се опитва да разбере - Бог се подлага на изкушение, позволява на Лукавия да Го изпитва. Не можем да я разберем, но можем да размишляваме върху нея, молейки Господ да ни открие поуката, която съдържа.

Исус Христос е изкушаван. Традиционното обяснение е, че нашият Господ е поискал да бъде подложен на изкушения, за да ни даде пример във всичко. Това е така, защото Христос е съвършен човек, подобен на нас във всичко с изключение на греха²². След четиридесет дни пости с единствена храна – може би – треви и корени и малко вода Исус усеща като всяко създание глад, истински глад. Но когато дяволът Му предлага да превърне камъните в хлябове, нашият Господ не само че отхвърля храната, която иска Неговото тяло, но и отблъсква едно по-голямо изкушение: да употреби Божията мощ, за да реши един - ако може така да се каже - личен проблем.

Това несъмнено сте го забелязали в Евангелията – Исус не прави чудеса в Своя полза. Превръща водата във вино за младоженците в Кана²³; умножава хлябовете и рибите, за да нахрани изгладнелите хора²⁴. Докато Той е изкарвал дълги години хляба си с труд. А по-късно, в годините на странстванията из израелските земи, живее с помощта на тези, които Го следват²⁵.

Свети Йоан разказва как след дълъг път Исус стига до кладенеца край Сихар и праща учениците Си да отидат до града и да купят храна. Когато идва една жена самарянка, Той я моли за вода, понеже няма с какво да си гребне²⁶. Тялото Му е изморено от дългия път и отпаднало; друг път Той възстановява силите си, като спи²⁷. Какво великодушие от страна на нашия Господ, Който се снизява, Който изцяло приема човешката природа, а не си служи със Своята Божествена мощ, за да избяга от трудностите или от полагането на усилия. А това ни учи да бъдем силни, да обичаме труда, да признаваме, че е достойно от човешка и Божия гледна точка да се радваме на резултатите от себеотдаването.

При второто изкушение, когато дяволът Му предлага да се хвърли от покрива на храма, Исус отново отхвърля да си послужи със Своята божествена власт. Христос не търси мимолетна слава, пищна поява, Той не иска да играе в човешкия фарс, опитващ да употреби Бог като средство за личното си въздигане. Исус Христос иска да изпълни волята на Своя Отец, без да изпреварва хода на времето, без да изтегля напред часа на чудесата, а като извървява крачка по крачка суровия път на хората – обичния Кръстен път.

Нещо подобно виждаме и при третото изкушение – предлагат Му се царства, власт и слава. Изкусителят претендира да заеме, задоволявайки чисто човешки амбиции, мястото, полагащо се само на Бог – той обещава лесен живот на онзи, който му се поклони, който се поклони пред идолите. Нашият Господ възвръща обожаването към неговата истинска и единствена цел – Бог, и отново изразява волята си да служи: „Махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш”²⁸.