Нека с това приключим молитвеното размишление. Запомнете – като се наслаждавате дълбоко в душата на безкрайната Божия доброта – че чрез думите при освещаването Христос става действително присъстващ в Хостията със Своето тяло, със Своята кръв, със Своята душа и Своята божественост. Обожавайте Го с почит и благочестивост. Застанали пред Него отново искрено Му поднесете вашата любов. Смело Му кажете, че Го обичате. Благодарете Му за това всекидневно, изпълнено с нежност доказателство за Неговото милосърдие и съживявайте желанието да пристъпвате с упование към причастието. Аз се изумявам пред тази тайна на любовта – Господ желае да направи от моето сърце Свой трон, за да не ме напусне, ако аз не Го изоставя.

Укрепени от Христовото присъствие и нахранени от Неговото тяло, ние ще бъдем верни през земния си живот, а по-късно – и в небесния. И близо до Исус и Неговата майка ще можем да се наречем победители. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?... Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Исуса Христа“³⁴.