Християнският оптимизъм

Понякога може да бъдете изкушени да си помислите, че всичко това е много хубаво – подобно на една наша неосъществима мечта. Говорих ви вече за обновяване на вярата и надеждата; че трябва да бъдете решителни и твърдо убедени, че тези наши блянове дори ще се преизпълнят чрез Божите чудеса. Обаче е крайно необходимо да стъпим наистина здраво върху християнската добродетел на надеждата.

Нека не привикваме към чудесата, които стават пред нас, към това изключително чудно събитие – Господ всеки ден да слиза в ръцете на свещеника. Исус иска за сме будни, та непрестанно да се убеждаваме във великата Му мощ и да чуваме отново и отново обещанието Му: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“²⁹; ще направя трудът ви да бъде резултатен и да привличате душите към Бог. Трябва, значи, да повярваме на тези думи на Господ и да се качим на лодката, да хванем веслата, да вдигнем платната и да навлезем в човешкото море, което Христос ни дава като наследство. „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.“³⁰

Това апостолско усърдие, което Христос е вложил в сърцето ни, не бива да се изчерпва – угасва – заради някакво фалшиво смирение. Истина е, че ние вървим със своята окаяност, но също така е истина, че Господ има това предвид. От Неговия милосърден поглед не убягва, че ние, хората, сме ограничени създания, имаме слабости, недостатъци, имаме склонност към греха. Обаче Той ни заповядва да се борим, да признаем недъзите си, ала не за да се уплашим, а за да се покаем и да изявим желание да станем по-добри.

Освен това нека винаги да помним, че сме само Негови инструменти: „Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте“³¹. Учението, посланието, което трябва да разпространяваме, има в себе си безкрайна плодовитост, ала тя не се дължи на нас, а на Христос. Сам Бог се е заел да осъществи спасителното дело – да изкупи света.