Хляб за вечен живот

Бих се радвал, ако това размишление ни накара да осъзнаем по-дълбоко нашата мисия на християни и да обърнем очи към светата Евхаристия, към Исус, Който – бидейки сред нас – ни е направил Свои членове: „Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове“². Нашият Бог реши да остане в Дарохранителницата, за да ни храни, за да ни укрепва, за да ни богоуподобява, за да можем да осъществим нашите задачи и нашите усилия да дадат резултат. Исус е едновременно сеячът, зърното и плодът на засятото – Хляб за вечен живот.

Това постоянно възобновявано чудо на светата Евхаристия притежава всички характерни белези на Исусовия начин на действие. Съвършен Бог и съвършен Човек, Господ на небето и на земята, Той ни се предлага като храна по най-естествения и обикновен начин. И очаква нашата любов вече почти две хиляди години. Това е много време, но и не толкова много – когато има любов, времето лети неусетно.

Сещам се за едно чудно галисийско творение от сборника песни, посветени на Дева Мария, дело на крал Алфонсо Х Мъдри. Става дума за стара легенда; тя разказва как един монах простодушно помолил Дева Мария да види рая, дори да е само за миг. Девата изпълнила молбата му и добрият монах бил пренесен в рая. Когато се върнал, не познал никого в манастира. Неговата молитва, която смятал за съвсем кратка, била траела цели три века. Три века не са нищо за едно любящо сърце. Така си обяснявам тези две хиляди години, през които Господ ни чака в Евхаристията – това е чакане на Бог. На Бог, Който обича хората, Който ни търси, Който ни обича такива, каквито сме: ограничени, егоисти, непостоянни, ала способни да открием безкрайната Му любов и изцяло да Му се посветим.

От любов Исус дойде на земята и остана между нас в Евхаристията с желание да ни научи да обичаме. „Понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“³. Така свети Йоан започва разказа за случилото се в навечерието на Пасхата, когато Исус – по думите на свети Павел – „взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано, това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен“⁴.