Един нов живот

Това е скромният и тържествен момент на установяването на Новия завет. Исус анулира старата икономия на Закона и ни открива, че Той самият ще бъде в центъра на нашата молитва и на нашия живот.

Вижте радостта, която блика от днешната литургия: „нека възхвалата бъде всеобща, звънка и радостна“⁵. Това е ликуването на християнина, който възпява идването на ново време: „древната Пасха получи край, започва новата. Старото отстъпва на новото, мракът – на истината, светлината прогонва нощта“⁶.

Какво чудо на любовта! „Това наистина е хляб за синовете“⁷. Исус, Единородният Син на Вечния отец, ни се предлага като храна. Пак Той, Исус Христос, Който тук, на земята, ни утвърждава, ни очаква на небето като „сътрапезници, сънаследници и приятели“⁸, понеже „онези, които се хранят от Христос, ще умрат със земна, преходна смърт, но ще живеят вечно, тъй като Христос е непреходният живот“⁹.

За християнина, който се подкрепя с непреминаващата мана на Евхаристията, вечното щастие започва още отсега. Старото е минало – да го оставим настрана. Нека всичко у нас бъде ново: „сърцата, думите и делата“¹⁰.

Това е Благата вест. Тя е вест, нещо ново, защото ни открива такава дълбочина на любовта, за която не сме и подозирали. Тя е добра, блага, защото няма нищо по-добро от това да се съединим с Бог, с Висшето благо на благата. Това е Благата вест, защото в някакъв смисъл и по неописуем начин тя ни дава предварително вечността.