Посяване на мир и радост

Какво да се прави? Както ви казах, целта ми не е да описвам социални или политически кризи, културни недъзи или провали. Аз говоря за злото в светлината на християнската вяра, а именно като оскърбление срещу Бог. Апостолатът на християнина не е нито политическа програма, нито културно предпочитание. Той изисква християнинът да разпространява доброто, да вдъхва у околните желанието да обичат, да сее мир и радост. Несъмнено този апостолат ще принесе духовни плодове за всички: повече справедливост, повече разбирателство, повече уважение между хората.

Край нас има много души и нямаме право да бъдем препятствие пред тяхното вечно спасение. Длъжни сме да бъдем пълноценни християни, да бъдем свети, да не разочароваме Бог нито всички онези, които очакват от нас да даваме пример и да поучаваме.

Нашият апостолат трябва да се основава върху старанието да разберем другия. Отново подчертавам: милосърдието не е толкова в това да дадеш, колкото в това да разбереш. Няма да крия, че на собствен гръб съм изпитал какво значи да не те разбират. Винаги съм се старал хората да ме разбират, но някои упорито не желаят да ме разберат. И това е още една съвсем сериозна причина да желая да разбера всички. Нека не чакаме импулсивно някакви обстоятелства да ни накарат да придобием широко отворено,универсално,католическо сърце за всички. Духът на разбирателство е образец на християнското милосърдие при доброто Божие дете. Господ иска всички да вървим по правия път на земята, за да сеем не семената на плевелите, а тези на братството, на разбирателството, на прошката, на любовта, на мира. Никога не допускайте чувството, че сте нечий враг.

Християнинът трябва винаги да бъде готов да се разбира с всички, във взаимоотношенията си с другите да дава на всички възможността да се доближат до Исус Христос. Трябва с радост да се жертва за всички – без изключение, без да подрежда душите по категории, без да им слага етикети като на стока или на препарирано насекомо. Християнинът не може да се отдръпне от другите, понеже животът му би станал мизерен и себичен: „За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”⁴⁰.

Ако живеехме така, ако умеехме чрез своето поведение да сеем великодушие, разбирателство и мир, то би била поощрена законната лична човешка независимост и всеки би поел своята отговорност за нещата, за които е вещ в земните дела. Християнинът би се стремял да защити преди всичко чуждата свобода, за да може след това да защити своята. Със своето братолюбие би приемал другите каквито са, тъй като всеки – без изключения – прави грешки и носи своите недостатъци, и би им помагал с Божията благодат и с човешка тактичност да преодолеят злото, да изтръгнат плевелите, та да можем всички взаимно да се подкрепяме и да бъдем достойни човеци и християни.