Молитвен живот

„Молитва към Бога на моя живот”¹¹. Щом като за нас Бог е живот, не бива да се изненадваме, че битието ни на християни следва да бъде изпълнено от молитви. Но не си мислете, че молитвата е еднократно действие, което се извършва и след това се зарязва. За праведника „в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!”¹². Сутрин мисля за Теб¹³, а вечер молитвата ми се издига към Теб като тамян¹⁴. Целият ден може да бъде време за молитва – от сутрин до вечер, и от вечерта до сутринта. Нещо повече: Светото писание ни напомня, че дори лягането ни трябва да бъде молитва (Срв. Втор. 6:6-7)

Спомнете си какво ни разказват Евангелията за Исус. Понякога Той прекарва цяла нощ в задушевен разговор със Своя Отец. Колко любов предизвиква у първите ученици образа на молещия се Христос! Виждайки това постоянство у Учителя си, те Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим”¹⁵.

Свети Павел пише: „в молитвата – постоянни”¹⁶ и разпространява навсякъде живия пример на Христос. А свети Лука само с един щрих описва поведението на първите вярващи: „всичкиединодушно прекарваха в молитва и моление”¹⁷.

Добрият християнин се калява с помощта на благодатта в ковачницата на молитвата. И тази храна – молитвата, понеже е живот, не се намира само в един източник. Обикновено сърцето се изразява с думи – в молитвите на глас, на които ни е научил самият Бог – „Отче наш...”, или Неговите ангели – „Радвай се...”. При други случаи ще употребим молитви, утвърдени от времето, в които се е изляло благочестието на милиони братя по вяра – тези в литургията, или молитви родени от пламеността на влюбените сърца – като тези към Дева Мария: „Под твоето покровителство...”, „Спомни си...“, „Радвай се, Царице...”

В други случаи ще ни бъдат достатъчни два-три кратки възгласа, отправени като стрелички към Господ, които можем да научим при внимателно четене на Христовата история: „Господи, ако искаш, можеш ме очисти”¹⁸; „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам”¹⁹; „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми”²⁰; „Господи, аз не съм достоен”²¹; „Господ мой и Бог мой!”²². Или други кратки и сърдечни фрази, които избликват от дълбините на душата и съответстват на дадени житейски обстоятелства.

Молитвеният живот трябва да се основава и на моментите, които всеки ден посвещаваме изцяло на общуване с Бог. На един вътрешен разговор с Него – най-добре пред дарохранителницата, за да Му благодарим, че вече двадесет века Той е там и толкова самотен ни очаква. Този открит сърдечен диалог с Бог се изразява в умствена молитва, в която участва цялата душа - в нея са включени разумът и въображението, паметта и волята. Това е едно размишление, което спомага да направим свръхестествена преценка на нашия клет човешки живот, на нашето обикновено всекидневие.

Благодарение на тези моменти на размишление, на устните молитви, на спонтанните възгласи ще съумеем естествено и без показност да превърнем нашето ежедневие в постоянна прослава на Бог. Така ще останем в Негово присъствие – подобно на влюбените, чиято мисъл непрекъснато е насочена към обичания човек – и всички наши действия, дори най-незначителните, ще станат духовно значими.

Затова, когато християнинът тръгне по този път на непрекъснато общуване с Господ – а това е път за всички, не само за привилегировани – вътрешният живот ще се развива и укрепва и човек ще заякне в борбата, едновременно приятна и отговорна, за неотклонно следване на Божията воля.

Взимайки за основа молитвения живот, можем да разберем другата тема, която ни предлага днешният празник: апостолата, да приложим на дело поученията на Исус, дадени ни малко преди да се възнесе на небето: „ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя”²³.