Житото и плевелите

Начертах ви идеалния път на християнина според учението на Христос, не според моите виждания. Ще се съгласите, че е извисен, великолепен, привлекателен. Но може би някой ще се запита: А възможно ли е да се живее така в днешното общество?

Да! Господ ни е призовал във време, когато много се говори за мир, ала няма мир: нито в душите, нито в институциите, нито в обществения живот, нито между народите. Непрекъснато се говори за равенство и демокрация, а процъфтяват кастите – затворени и непроницаеми. Призовал ни е във време, когато ни проглушават ушите за разбирателство, а разбирателството изобщо го няма, дори между хора, които работят искрено и искат да упражняват милосърдието, понеже – и добре го запомнете – милосърдието не е толкова да даваш, колкото да проявяваш разбиране.

Ние живеем в години, когато фанатиците и неотстъпчивите - неспособни да приемат чужди мотиви, се отбраняват, като обвиняват своите жертви, че са предизвикателни и агресивни. Накратко, Той ни е призовал във време, когато чуваме премного да се говори за единство, а ни е трудно да си представим по-голямо разединение между хората въобще, та дори и между самите католици

Аз никога не разсъждавам за политиката, това не ми е работа. За да опиша като свещеник днешната ситуация в света, ми стига отново да се сетя за една притча на Господ – за житото и плевелите. „Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде”³⁸. Ясно е, че полето е плодородно и семето – добро. Господарят на нивата е хвърлил семето, щедро, умело и навреме; освен това е поставил пазачи да охраняват посевите. Ако след това се появят плевели, значи ние, по-специално християните, не сме си свършили работата, а сме заспали и сме позволили на врага да се доближи.

Когато безотговорните слуги питат Господ, защо на полето Му са поникнали плевели, обяснението е очевидно: „Враг човек е сторил това”³⁹. Ние, християните, които е трябвало да бъдем бдителни, та хубавите неща, насадени на земята от Твореца, да се развиват в служба на истината и доброто, сме заспали;(гибелна леност е този сън), докато врагът и служителите му са действали непрестанно. Вече виждате как са пораснали плевелите – как са разпръснати обилно и навсякъде!

Нямам склонност да бъда пророк на нещастия. Не искам моите думи да ви рисуват една отчайваща, безнадеждна панорама. Не смятам и да се жалвам от тези времена, в които живеем по Божие провидение. Ние обичаме нашето време, защото то е средата, в която трябва да постигнем нашето лично освещаване. И не изпадаме в наивна и безплодна носталгия – светът никога не е бил по-добър. От самото начало, от раждането на Църквата, когато още е звучала проповедта на първите дванадесет, започват жестоките гонения, възникват ересите, тръгват лъжите и се отприщва омразата.

Обаче също така не е логично да отричаме, че злото се е умножило. Из цялата Божия нива – земята, наследство на Христос, са поникнали плевели, цели гори от плевели. Не можем да си позволим да се залъгваме с баснята, че прогресът е постоянен и необратим. Правилно движещият се прогрес е хубаво нещо и е угоден на Бог. Ала главно се превъзнася другият, фалшивият прогрес, който заслепява очите на много хора, защото често не си даваме сметка, че с някои свои крачки човечеството се връща назад и губи вече завоюваното.

Повтарям: Господ ни даде света в наследство. И трябва да държим будни душата и разума си. Трябва да бъдем реалисти, без да се поддаваме на пораженчески настроения. Само една закърняла съвест, само безчувствеността, резултат от рутината, само едно лекомислено объркване могат да замъглят погледа ни и да виждаме света, без да забелязваме злото, оскърбленията срещу Бог, вредата, нанасяна понякога непоправимо на душите. Трябва да бъдем оптимисти - с оптимизъм, роден от вярата в могъществото на Бог, Който не губи битки; с оптимизъм, който не идва от човешката задоволеност или от глупавото и тщеславно самодоволство.