Апостолат и съизкупителна мисия

От чудната семплота на божиите неща, съзерцателната душа прелива в апостолско старание: „Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми”²⁴. За какъв ли огън става дума, ако не за този, за който говори Христос: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!”²⁵. Това е огънят на апостолата, който крепне в молитвата. Няма по-добър начин да се разпространи от край до край в света тази мирна борба, в която е призван да участва всеки християнин - да допълва недостигащото на Христовите страдания²⁶.

Казахме, че Исус се е възнесъл на небето. Но християнинът може в молитвата и в Евхаристията да общува с Него както първите дванадесет апостоли, може да пламне в апостолска ревност и да се приобщи към Него, служейки на съизкуплението, т.е. да бъде сеяч на мир и радост. Да служиш – точно това е апостолатът. Ако разчитаме изключително на своите собствени сили, не ще постигнем нищо в областта на свръхестественото. Но бидейки Божи инструменти, ще постигнем всичко: „Всичко мога чрез Исуса Христа, Който ме укрепява”²⁷. Бог в Своята безкрайна доброта е решил да използва тези негодни инструменти. Така че апостолът няма друга цел, освен да остави Господ да действа, заявявайки своята пълна готовност Бог да осъществи – чрез Своите създания, чрез избраната душа – Своето спасително дело.

Апостол е християнинът, който се чувства враснал в Христос, уподобен на Христос чрез кръщението, който е подготвен чрез миропомазването да се бори за Христос. Той е призован с поведението си сред света да служи на Бог чрез общото свещенство на вярващите, което му позволява известно участие в свещенството на Христос, което – бидейки същностно различно от свещеническата служба – го подготвя да взима участие в църковните обреди и да подпомага хората по пътя им към Бог чрез свидетелства с думи и дела, чрез молитва и чрез изкупление.

Всеки от нас трябва да бъде самият Христос. Той е единственият посредник между Бог и хората²⁸ и ние се единяваме с Него, за да поднесем заедно с Него всички неща на Отец. Призванието на Божи деца, живеещи сред света, изисква да не се стремим само към нашето лично спасение, а да вървим по пътищата на земята и да ги превръщаме в пътечки сред гъсталака, които водят душите към Бог; изисква да участваме като обикновени граждани във всички събития, та да бъдем квас²⁹, който да закваси цялото тесто³⁰.

Христос се възнесе на небето, но остави на всяка достойна човешка реалност конкретната възможност да бъде изкупена. Свети Григорий Велики обобщава тази сериозна християнска тема с категорични думи: „И така, Исус замина там, откъдето дойде, завръщайки се от мястото, където продължаваше да пребивава. В действителност, когато се възнесе на небето, той свърза със Своята божественост небето и земята. В днешния празник трябва тържествено да изтъкнем факта, че бе отменена заповедта, която ни осъждаше, присъдата, която ни обричаше на тление. Естеството, към което бяха отправени думите „Пръст си и в пръст ще се върнеш”(Бит. 3:19), това естество отиде днес на небето заедно с Христос”³¹.

По тази причина ще продължа неуморно да повтарям, че светът може да бъде осветен и че на нас, християните, това ни е работата. Трябва да го прочистим от случаите на грях, с които хората го замърсяват, и да го поднесем на Господ като духовна хостия - извисил се до тази степен благодарение на Божията благодат и на нашите усилия. Строго погледнато, не може да се твърди, че съществуват благородни неща, които да са изключително светски, след като Словото благоволи да приеме изцяло човешко естество и освети земята със Своето присъствие и с труда на ръцете Си. Великата мисия, която получаваме с кръщението, е да бъдем съизкупители. Това го изисква от нас любовта Христова³² - да поемем върху плещите си част от Божията задача да изкупи душите.