Уважение и милосърдие

Преди малко се чудехме на поведението на учениците на Исус към слепия по рождение. Те следват посоката, дадена от нашата будеща съжаление поговорка „Помисли лошото, няма да сбъркаш.” След това, когато опознават по-добре Учителя, когато осъзнават какво значи да си християнин, техните съждения се вдъхновяват от съпричастността към ближния.

„У всеки човек – пише свети Тома Аквински – бива забележима някаква черта, заради която другите хора могат да го сметнат за по-горен съгласно с думите на апостола: „От смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си” (Фил. 2:3). Според това всички хора трябва взаимно да се уважават”²². Смирението е добродетелта, която ни прави да забележим, че проявите на уважение към човека – към неговата чест, към неговата почтеност, към неговия личен живот, не са някакви външни формални жестове, а са първите изрази на любовта и на справедливостта.

Християнското братолюбие не се ограничава до материалното подпомагане на бедните. То е насочено преди всичко към уважаване и разбиране на всяка личност в качеството й на личност, на присъщото й достойнство като човек и като дете на Твореца. По тази причина посегателствата срещу личността – срещу доброто й име и срещу честта й – означават, че извършителят им не изповядва или не практикува някои от истините на нашата християнска вяра; тези посегателства при всички положения разкриват липсата на истинска Божия любов. „Любовта, с която обичаме Бог и ближния, е една и съща добродетел, понеже причината да обичаме ближния е именно Бог, а ние обичаме Бог, когато обичаме ближния с любов”²³.

Надявам се, че ще бъдем способни да извлечем от този разговор пред лика на Господ много конкретни изводи. На първо място намерението да не съдим останалите, да не оскърбяваме никого дори само с подозрения, да удавяме злото в изобилие от добро, като изграждаме около себе си отношения на искреност, справедливост и мир.

И на второ място решението никога да не се огорчаваме, ако нашето достойно държание не е правилно разбрано от другите; ако доброто, което - с постоянната помощ на Господ - се стремим да вършим, е превратно тълкувано, непочтено приписвайки на нашите намерения вредни помисли, и престорено и измамническо поведение. Нека винаги им прощаваме с усмивка на устните. Пък когато сметнем по съвест, че трябва да отговорим, нека говорим ясно и незлобливо. А станем ли жертва на лични нападки, колкото и да са груби и нечестни, нека с божествено мълчание – „Но Исус мълчеше”²⁴ – оставим всичко в ръцете на нашия Бог Отец. Основният ни стремеж нека бъде вършенето на добри дела, а Той ще се погрижи „да светне пред човеците”²⁵.