Лек за очите

Грехът на фарисеите не се състои в това, че не виждат в Христос Бог, а че доброволно се затварят в себе си и не дават на Исус, Който е светлината, да им отвори очите¹⁷. Това затваряне води до непосредствени последици в отношенията с нашите ближни. Фарисеят, който не дава Бог да му отвори очите, тъй като счита себе си за светлина, се отнася високомерно и несправедливо към ближния и се моли така: „Боже, Благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар”¹⁸. Фарисеите обиждат слепия по рождение, който упорито продължава да разправя истината за своето чудно изцеление: „Ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън”¹⁹.

Сред онези, които не познават Христос, има много честни хора, които с вродената си деликатност умеят да се държат внимателно; те са искрени, сърдечни и добре възпитани. Ако тези хора и ние не се противим Христос да изцери слепотата, която все още мори очите ни, ако дадем на Господ да наложи върху тях калчицата, която в Неговите ръце се превръща в най-ефикасния лек за очи, то тогава в нова светлина, в светлината на вярата ще видим земните реалности и ще съзрем небесните. Ще сме придобили бистър поглед.

Това е призванието на християнина – да живее в пълнотата на онази любов, която е „дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява”²⁰.

Христовата любов не се изчерпва само с добри чувства към ближния, не се ограничава до склонността към филантропия. Любовта, която Бог е вдъхнал в душата, преобразява отвътре интелекта и волята и дава свръхествена основа на приятелството и на радостта да се прави добро.

Нека разгледаме сцената с изцелението на хромия, разказана в Деяния на светите апостоли. Петър и Йоан се качват към храма и срещат на входа му седнал един човек, хром по рождение. Всичко напомня за другото изцеление – на слепия. Но сега учениците не мислят, че нещастието се дължи на греховете на сакатия или на грешките на родителите му. А му казват: „В името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!”²¹ Преди те проявяваха неразбиране, а сега – милосърдие; преди съдеха необмислено, сега лекуват чудодейно в името на Господ. Винаги Христос, Христос, Който минава до нас! Христос, Който продължава да крачи по улиците и площадите на света в лицето на Своите ученици – християните. Горещо Го моля да мине през душата на някого от вас, който сега ме слуша.