Трудно е такива хора, при които деформацията е станала почти втора природа, да бъдат убедени, че да се мислят хубави работи за ближния е по-човешко и отговаря повече на истината. Свети Августин дава следния съвет: „Опитайте се да придобиете добродетелите, които според вас липсват у вашите братя, и вече няма да забелязвате техните недостатъци, понеже вие няма да притежавате такива”⁷. За някои такова поведение е много наивно. А те са по-големите реалисти, те са по-разумните.

Въздигайки в норма за съдене своите предразсъдъци, те ще обидят всекиго, преди да са изслушали доводите му. След това сладкодумно в името на обективност ще предоставят може би на обидения възможност да се защити. А това противоречи на всякакъв вид морал и право – вместо те да дават доказателство за вменяемата вина, предоставят на невинния „привилегията” да доказва своята невинност.

Не би било честно, ако ви кажа, че предишните размисли са само в резултат на един бегъл преглед на трудове по право и морал. Не, те се основават на изпитаното на собствен гръб от немалко хора, на изживяното от мнозина, които често и в продължение на години са били мишена, върху която са се сипели сплетни, злословия и клевети. Божията благодат и тяхната природна незлобивост сториха така, че тези действия не оставиха и най-малката следа от огорчение в душите им. „Малко ми струва да бъда съден от вас”⁸ биха могли те да заявят заедно със свети Павел. Понякога, изказвайки се по-прозаично, биха добавили, че пет пари не дават за това. Такава е истината.

От друга страна обаче, не мога да отрека, че се опечалявам, мислейки за душата на този, който несправедливо напада чуждата репутация, тъй като оскърбителят погубва самия себе си. И страдам също за онези, които под ударите на необосновани и безотговорни обвинения не знаят де да се дянат; те са съсипани, не могат да повярват, че такова нещо може да се случи, струва им се, че сънуват кошмари.

Преди няколко дни в четивото от Стария завет по време на литургията чухме разказа за Сусана – чиста жена, лъжливо обвинена в изневяра от двама извратени старци. „Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избягна из ръцете ви”⁹. Колко пъти коварството на завистниците или интригантите поставя в подобно положение невинните създания! Предлага им се алтернативата или да обидят Господ, или да бъде честта им опетнена. Единственият благороден и достоен изход, ала едновременно и много болезнен, е да решат: „По-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа”¹⁰.