По време на литургията бе четен текст от Евангелието на свети Йоан за чудното изцеление на слепопородения. Мисля, че всички отново се развълнувахме от могъществото и милосърдието на Бог, Който не гледа равнодушно човешкото нещастие. Но сега бих искал да се спра на нещо друго – по-конкретно да обърнем внимание, че когато е проникнат от Божията любов, християнинът също не е равнодушен към участта на другите хора и знае да се отнася към всички с уважение; обаче щом тази любов отслабне, възниква опасността от фанатично и безмилостно навлизане в чуждото съкровено пространство.

„И като минаваше – казва Светото евангелие – видя един човек, сляп по рождение”¹. Исус минава. Често съм се възхищавал как просто се разказва за Божията милост. Исус минава, но веднага си дава сметка за страданието. Забележете обаче, от друга страна, колко по-различни са мислите на учениците. Те питат: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?”².

Неверните преценки

Не бива да се учудваме, че мнозина – даже хора, които се смятат за християни – се държат по подобен начин. Те си представят най-напред нещо лошо; въобразяват си го без каквито и да са доказателства. И не само си го мислят, но и дръзват да обявят публично спорната си преценка.

Поведението на учениците би могло да се определи – меко казано – като повърхностно. В тогавашното общество както и в днешното – в това отношение нещата малко са се променили – има хора като фарисеите, за които това поведение е норма. Спомнете си как Исус Христос ги разобличава: „Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници”³.

Постоянни нападки срещу доброто име и очерняне на безупречното поведение – на такава язвителна и хаплива критика бе подложен Исус Христос. Няма нищо странно, че и сега някои използват същата тактика срещу онези, които искат да следват Учителя, съзнавайки своята напълно естествена окаяност и своите лични грешки, които са неизбежни – бих добавил – като се има предвид човешката слабост. Обаче наличието на тези слабости не бива да ни кара да оправдаваме греховете и престъпленията – назовавани със странно снизхождение сплетни - насочени срещу доброто име на когото и да било. Исус предупреждава, че щом са дали прякор на главата на семейството Велзевул, едва ли може да се очаква, че хората ще се държат добре с домашните му⁴. Но и разяснява, че „който пък каже: „безумнико” (на брата си), виновен ще бъде за геената огнена”⁵.

Откъде идва тази несправедлива преценка за другите? Изглежда някои носят постоянно очила, които изопачават образите. Те по начало не смятат, че е възможна почтеността или поне постоянният стремеж да се държиш добре. Тръгвайки от тази изкривена гледна точка, те съдят – както се казва - за другите по себе си. За тях и най-праведното действие е отражение – независимо от всичко – на едно изопачено поведение, което лицемерно се оприличава на човещина. „Когато видят ясно доброто – пише свети Григорий – те щателно търсят да открият да не би да има скрито и нещо лошо”⁶.