Твърдите, че много хора упорито продължават да се държат непочтено? Така е, но Господ настоява: „Искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя – за Твое владение. Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд“⁵¹. Това са сериозни обещания, при това на Бог. Не можем да ги отминем. Ненапразно Христос е Изкупител на света и царува суверенно, седнал отдясно на Отца. Това представлява и страшно предупреждение какво чака всекиго, когато животът му премине – защото преминава, а и към всички – какво ги чака в края на историята, ако сърцето им се вкорави в злото и в отчаянието.

Обаче Бог, Който винаги може да победи, предпочита да ни убеди: „И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни! Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет. Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали“⁵². Христос е Господ, Царят. „И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Исуса, както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“⁵³.

„И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“⁵⁴.

Това е делото на спасението, царството на Христос в душите, проявата на Божието милосърдие. „Блажени са всички, които се Нему уповават“⁵⁵. Ние, християните, имаме право да възхваляваме царското достойнство на Христос, защото независимо че се шири неправдата, независимо че мнозина не желаят това царуване на любовта, делото на вечното спасение постепенно напредва в човешката история - това място на действие на злото.