Уравновесени – като истински Божи деца

Някой може да ми подшушне: малко хора искат да слушат това, а още по-малко – да го прилагат на дело. Знайно е, че свободата е здраво и силно растение, което лошо се развива между камъни, между тръни или пътища, тъпкани от хората⁴⁴. Това ни беше казано още преди Христос да дойде на земята.

Спомнете си втори псалм: „Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“⁴⁵. Ето, виждате ли? Нищо ново. Опълчват се срещу Христос още преди да се е родил; опълчват Му се, когато краката Му мирно крачат по пътищата на Палестина. По-късно Го преследваха, преследват Го и днес, нападайки членовете на мистичното и реалното Му тяло. Защо е тази омраза? Защо е това настървение срещу невинното простодушие? Защо е това повсеместно мачкане на свободата на всяка съвест?

„Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“⁴⁶. И отхвърлят благото иго, смъкват от себе си Неговото бреме – едно чудно бреме на святост и на правда, на благодат, на любов и на мир. Беснеят пред любовта, подиграват се на беззащитната доброта на един Бог, Който не желае да използва Своите ангелски легиони, за да се защити⁴⁷. Ако Господ приемеше съглашението и пожертваше неколцина праведни, за да угоди на мнозинството грешници, тогава те може би щяха да се опитат да се разберат с Него. Ала това не е Божията логика. Нашият Отец е истински Отец и е готов да прости на хиляди нечестивци, стига да има сред тях дори десет праведници⁴⁸. Хората, движени от ненавист, не могат да проумеят това милосърдие. Те се опиват от своята привидна безнаказаност на земята и се захранват от несправедливостта.

„Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае. Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути“⁴⁹. Колко справедлив е Божият гняв, колко основателна е яростта Му! И колко голяма е също Неговата милост!

„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята свята планина; ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“⁵⁰. В Своето милосърдие Бог Отец ни даде като Цар Своя Син. Той ни заплашва, но остава благ; известява, че ни е гневен, но ни дарява Своята любов. Ти си Мой син – се обръща Господ към Христос, обръща се към теб и към мен, ако приемем да бъдем друг Христос, самият Христос.

Думите не могат да догонят сърцето, силно развълнувано от добротата на Бог. Той ни казва: ти си Мой син. Не някакъв непознат, не някакъв слуга, към когото се отнасят добре, не и другар, което вече би било много. А син! Той ни разрешава да проявяваме към Него синовна благочестивост, бих се осмелил да кажа дори нахалството на сина, чийто Баща не може нищо да му откаже.