Царството в душата

Колко си велик, Господи и Боже наш! Ти придаваш на живота ни свръхестествения смисъл и божествената ефикасност. Ти си причината, та от любов към Твоя Син да можем с всичките сили на нашето същество, с тяло и душа да повтаряме: „Той трябва да царува“, макар и да не сме се отърсили от нашите слабости. Защото Ти знаеш, че ние сме създания – и то какви създания! – на които не само краката³², но също така сърцето и главата са глинени. Обаче с Твоята помощ нашето същество ще е насочено единствено към Теб.

Христос трябва да царува преди всичко в нашата душа. Какво бихме отговорили, ако Той ни попиташе: А ти пускаш ли Ме да царувам в теб? Аз бих Му отвърнал, че за да царува в мен, имам нужда от изобилните Му благодати. Само така и най-слабото туптене на сърцето, и най-лекото дихание, и най-беглият поглед, и най-обикновената дума, и най-простото усещане ще се преобрази в „Осанна“ на моя Христос Цар.

Щом искаме Христос да царува, е необходимо да бъдем последователни – нека първо Му отдадем нашето сърце. Ако не го сторим, да се говори за царството Христово би било реч без християнско съдържание, външна проява на една липсваща вяра, би било измамно използване на Божието име за човешка облага.

Ако предварително условие за царуването на Исус в моята душа, в твоята душа, беше да сме подготвили предварително у себе си едно идеално място, тогава с основание щяхме да се отчаяме. Обаче „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал осле“³³. Виждате ли? На Исус за трон му е достатъчно едно презряно животно. Не знам вие какво мислите, но аз не се срамувам да си призная, че пред Господ съм магаре: „Като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата“³⁴, Ти ме водиш за оглавника.

Помислете какви са характерните черти на едно магаре - сега, когато са останали вече толкова малко. Но не на някое старо, опърничаво и злобно магаре, което си отмъщава с подли къчове, а на младо магаренце – с уши, стърчащи като антени, умерено в яденето, упорито в работата, със смел и радостен вървеж. Има хиляди животни, които са по-красиви, по-умни и по-жестоки. Обаче Христос се спря на него, за да се появи като цар пред народа, който Го срещаше с радостни викове. Понеже Исус няма нищо общо с лукавата пресметливост, с бездушните студени сърца, с привлекателната, но привидна красота. Нашият Господ харесва радостта на едно младо сърце, простия вървеж, искрения глас, чистия поглед, слуха, вслушващ се в Неговите нежни слова. Така Той царува в душата.