Радостта е едно християнско благо. Тя изчезва само тогава, когато оскърбим Бог, защото грехът е резултат от егоизма, а егоизмът е причина за тъгата. Но дори при това положение радостта остава да тлее дълбоко в душата, защото се знае, че Бог и Неговата майка никога не забравят хората. Ако се разкаем, ако от сърцето ни бликне болка заради греха, ако се пречистим в святото тайнство на покаянието, Бог идва насреща и ни прощава. И тъгата изчезва: „а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“³².

Тези думи са от чудния край на притчата за Блудния син, върху която никога не ще се уморим да разсъждаваме: „Ето че Отец идва да те срещне; ще склони глава над твоето рамо и ще те целуне – като знак на обич и на нежност; ще нареди да ти дадат дрехи, пръстен, обувки. Ти се боиш от порицание, а Той връща твоето достойнство; ти се боиш от наказание, а Той те целува; ти се опасяваш от гневни думи, а той подготвя за тебе празненство“³³.

Божията любов е непостижима. Щом така постъпва с онзи, който Го е оскърбил, какво ли би направил, за да почете Своята непорочна майка, Пресвятата и винаги вярна Дева?

Щом Божията любов е толкова голяма към човека, чието сърце е толкова мъничко, а често и измамно, какво остава за любовта Му към Дева Мария, чието сърце никога ни най-малко не се е противопоставяло на Божията воля?

Забележете как празничната литургия подчертава невъзможността да разберем с човешки размишления безкрайното милосърдие на Господ. Вместо да се обяснява – тя пее; поразява въображението, та всеки да вложи своята жар във възхвалата. Защото бедни са словата ни пред казаното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината, а на главата й – венец от дванайсет звезди“³⁴. „И силно ще пожелае Царят твоята красота... Всичката слава на царската дъщеря е вътре; нейната дреха е със злато везана“³⁵.

Литургията завършва с думи на Дева Мария, в които най-голямата смиреност се съчетава с най-голямата слава: „ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо“³⁶.

Пресладко сърце Мариино, дай ни сили и увереност в нашия земен път; самата ти бъди наш път, защото знаеш пътеката и верния пряк път, които водят чрез твоята любов към любовта на Исус Христос.