Школа за молитва

Господ навярно ви е открил и много други страни от предания отговор на Пресветата Дева, като всяка от тях сама за себе си ни подканва да я вземем за пример: нейната невинност, нейното смирение, нейната твърдост,нейната щедрост, нейната вярност... Аз бих искал да поговорим за още една, която обхваща всички страни, понеже е условие за духовния напредък – за молитвения живот.

Ако искаме да се възползваме от благодатите, които нашата майка ни носи в този ден, и да следваме по всяко време внушенията на Свети Дух, Пастир на нашите души, трябва сериозно да се заемем с развиването на съкровена връзка с Бог. Не можем да се крием в анонимността. Вътрешният живот няма да съществува, ако я няма личната среща с Бог. Повърхностното поведение не е християнска черта. Да приемем рутината в нашата аскетична борба, значи да подпишем смъртния акт на съзерцателната душа. Бог търси всеки от нас лично и всеки лично е длъжен да му отговори: „Ето ме! Ти ме повика¹⁷.

Молитвата е разговор с Бог, това го знаем всички. Обаче някой може да попита: разговор, но за какво? Че за какво може да бъде, ако не за Божите работи и за нещата, които изпълват нашето всекидневие? За раждането на Исус, за Неговото присъствие на този свят, за скрития Му живот и за Неговата проповед, за Неговите чудеса, за Неговите изкупителни страдания, за Неговия кръст и за Неговото възкресение. И в присъствието на Триединния и Единия Бог, имайки за посредница Света Мария, а за застъпник - нашия отец и господар свети Йосиф, когото много обичам и почитам, ще говорим за нашата всекидневна работа, за семейството, за приятелите, за големите ни замисли и за малките ни мизерии.

Тема на моята молитва е темата на моя живот. Аз винаги правя така. И имайки предвид моето състояние, съвсем естествено възниква твърдото и окончателно намерение да се променя, да стана по-добър и по-внимателен спрямо Божията любов. Едно искрено и конкретно намерение, което винаги е съпроводено със спешна и доверчива молитва да не ме изоставя Свети Дух, защото „Ти си Бог на моята сила“¹⁸.

Ние сме обикновени християни; работим на различни поприща; цялата ни дейност преминава по отъпкани коловози; всичко се развива по предсказуем начин. Дните си приличат, вървят почти монотонно... Добре, но този живот, наглед толкова обикновен, притежава божествена стойност. Бог се интересува от него, защото Христос иска да се въплъти в нашите дела, да придаде отвътре значимост и на най-незначителните ни действия.

Тази мисъл отразява една свръхестествена, ясна и недвусмислена реалност. Не е някакво утешаващо умозаключение, което да успокоява хората, които не ще успеем да запишем имената си в златната книга на историята. Христос се интересува от нашата работа – умствена или физическа, която сме длъжни да вършим по хиляди пъти в учреждението, в завода, в работилницата, в училището, на полето... когато изпълняваме ръчен или интелектуален занаят. Той се интересува също и от невидимата жертва, която предполага да не изсипваме върху другите жлъчта на нашето лошо настроение.

Замислете се за това в молитвата си. Възползвайте се от случая и кажете на Исус, че Го обожавате и ще продължите да бъдете съзерцателна душа в света - посред шума на улицата, навсякъде... Това е първият урок в училището за общуване с Исус Христос. А в това училище Дева Мария е най-добрата учителка, тъй като винаги запазваше вярата си, свръхестествения поглед върху нещата, особено тези, които й се случваха: „майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си“¹⁹.

Нека изпросим от Света Богородица да ни направи съзерцателни и да ни научи да разбираме постоянните призиви, с които Господ обсипва входа на нашето сърце. Нека я помолим: Майко наша, чрез теб на земята дойде Исус, Който ни разкрива любовта на нашия Бог Отец; помогни ни да виждаме тази любов във всекидневните ни занимания; въздействай на нашия ум и на нашата воля, та да успяваме да чуваме гласа на Бог и да долавяме вдъхновението на благодатта.