Тайната на мълчаливата жертва

Забележете обаче: независимо че Бог е искал да въздигне Дева Мария, в годините на земния й живот не са й били спестявани нито болката, нито умората от работата, нито отсенките във вярата. А на жената от народа, която гръмогласно прославя Исус, казвайки: „блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“⁷, Господ отговаря: „да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“⁸. Това беше похвала за майка Му, за нейното „нека ми бъде по думата ти“⁹, за това искрено и безусловно съгласие, докрай непоклатимо, което не се проявява в показни действия, а в мълчаливата и скрита пожертвувателност на всеки ден.

Като размишляваме върху тези истини, започваме да разбираме малко по-добре логиката на Бог. Даваме си сметка, че свръхестествената стойност на нашия живот не зависи от това да вършим велики подвизи – каквито понякога си въобразяваме, а от преданото приемане на Божията воля, от щедрата готовност за малката всекидневна жертва.

Ако искаме да станем „божествени“, да се богоуподобим (обожим,б.ред) е нужно отначало да бъдем много човечни, живеейки пред Бог нашето призвание на обикновени хора и освещавайки тази привидна нищожност. Така живя Дева Мария. Тази, която е пълна с благодат, тази, която представлява неимоверна радост за Бог, тази, която стои по-високо от ангелите и от светците, водеше едно съвсем нормално съществуване. Света Мария е същество като нас, има сърце като нашето – способно да се весели и да се радва, да страда и да плаче. Преди архангел Гавраил да й съобщи волята на Бог, света Богородица не знае, че е избрана от вечността да бъде майка на Месията. Тя се мисли за обикновена рабиня¹⁰ и затова после признава с дълбоко смирение, че „Силният ми стори велико нещо“¹¹.

Невинността, смирението и великодушието на Дева Мария се отличават от нашата окаяност, от нашия егоизъм. След като сме го забелязали, естествено е да поискаме да й подражаваме. Ние сме Божи твари като нея и стига да положим усилия да бъдем верни, и в нас Господ ще стори велики неща. Нашата малкост няма да бъде пречка, защото Бог избира слабото, та по-силно да просияе силата на Неговата любов¹².