Списък на параграфи

Когато ти говоря за „апостолата на приятелството“, имам предвид „лично“ приятелство, саможертвено, откровено, осъществяващо връзка между сърцата.

В апостолата на приятелството и доверието, първата крачка е разбирането, служението… и святата неотстъпчивост в Църковното учение.

Онези, които са повярвали в Христос, не могат да се затворят в своята среда: това би било духовно обедняване! Те трябва да се отворят като ветрило, за да стигнат до всички души. Всеки трябва да създава — и да го разширява — един приятелски кръг, в който да влияе със своя професионален престиж, със своето поведение, със своето дружелюбие, правейки така, че Христос да бъде Онзи, който влияе, чрез този професионален престиж, чрез това поведение, чрез това дружелюбие.

Разбирам те прекрасно, когато ми описваш своя апостолат: „Ще направя три часа молитва с Физиката. Това ще бъде истински щурм, за да падне още една позиция, която се намира на другия край на библиотечната маса…, и Вие вече видяхте това, когато дойдохте тук“.

Спомням си радостта ти, чувайки ме да казвам, че молитвата и работата са свързани.

„Stultorum infinitus est numerus“ — „Безкраен е броят на глупците“, четем в Свещеното Писание и той изглежда расте от ден на ден. На най-различни места, в най-различни ситуации, покрити с булото на произхождащия от длъжността и даже от „добродетелите“ престиж, колко несправедливости и липса на здрав разум си принуден да търпиш!

Не мога да си обясня обаче това, че губиш свръхестествения смисъл на живота и оставаш безразличен. Твоето вътрешно състояние е твърде окаяно, щом понасяш всички тези неща — а и не би могъл да направиш друго, освен да ги понасяш — поради човешки съображения.

Ако не им помогнеш да открият пътя с една отговорна и добре свършена свята работа, ти ще се принизиш — ще станеш глупав като тях или ще споделиш тяхната участ.

Ти разбра смисъла на приятелството, когато се почувства като пастир на някое малко стадо, изоставено от теб и което сега се стараеш да събереш отново, поставяйки се в услуга на всички.

Не можеш да бъдеш само един пасивен елемент. Трябва да станеш истински приятел с твоите приятели: трябва да им помагаш. Това ще стане преди всичко с твоя личен пример. След това — със съвета и влиянието, което придава близостта.

Ти имаше голямото щастие да срещнеш истински учители — верни приятели, които те научиха безрезервно на всичко онова, което ти пожела да узнаеш. Нямаше нужда да поставяш капани, за да „хванеш“ тяхното знание, защото ти показаха най-лесния път, макар и на тях да им е струвало тежки усилия и страдания да го открият. Сега ти трябва да направиш същото — с този, с онзи, с всички!

Размисли добре и в отговор действай: тези хора, на които си антипатичен, ще престанат да те смятат за такъв, ако осъзнаят, че ги обичаш „сериозно“. Това зависи от теб.

С твоето приятелство и с твоята ученост — ще се поправя: с братската любов и с Христовото послание — ти ще подтикнеш мнозина нехристияни да сътрудничат сериозно, за да вършат добро на всички хора.

Вярвай ми, апостолатът, катехизацията, обикновено трябва да бъдат широко разпространени — от човек на човек. Всеки вярващ — на своите ближни.

Ние, Божиите чеда, се грижим за всички души, защото ни интересува всяка една душа.