Списък на параграфи

Ясни са словата на Светия Дух: „Aure audietis et non intelligetis, et videntes videbitis, et non perspiciebitis“ — „С ушите си чуват и не разбират; с очите си гледат и не виждат“.

Защо се безпокоиш, че някой, който е „видял“ и познал величието на апостолата, не се включва? Моли се спокойно и постоянствай в твоя път. Ако този не се ентусиазира, ще дойдат други.

Дълг на всеки християнин е да носи мира и щастието в различните краища на света, чрез един кръстоносен поход на твърдост и радост, който ще трогне и най-студените и покварени сърца и ще ги въздигне към Бога.

Чуй ме добре и предай това на другите: основното в Християнството е Обичта; общението с Бога е предпоставка за реализацията на човешката личност; загрижеността за другите — апостолатът — не е луксозен предмет, достояние на малцина.

Сега, когато знаеш това, нека то те зарадва, защото твоят живот придоби съвсем различен смисъл; и направи необходимите заключения.

Когато има ревност за спасението на душите, винаги се намират добри хора, винаги се открива благодатна почва. Няма извинения!

Бъди сигурен, че там също има много хора, които ще разберат твоя път; души, които — съзнателно или не — търсят Христос и не Го намират. „А как ще чуят да се говори за Христос, ако никой не им говори за Него?“

Не ми казвай, че се грижиш за твоя духовен живот, ако не полагаш постоянни усилия за разпространяването на благата вест: Христос — Когото ме уверяваш, че следваш — желае спасението на всички хора.

Не всички граждани са в състава на редовната армия. Но когато има война, всички участват в нея… А Христос е казал: „Не съм дошъл да донеса мир, а меч“.

Живеем толкова забързани, че християнското братолюбие е станало рядко срещано явление в този наш свят, макар и да се проповядва — поне на думи — Христос.

Признавам това. Ти обаче като християнин какво правиш, за да се отъждествиш с Него и да следваш Неговите стъпки? Защото Той ни заповяда да отидем и да проповядваме Неговото учение на всички народи — на всички! — и във всички времена.

Ти имаше голямото щастие да срещнеш истински учители — верни приятели, които те научиха безрезервно на всичко онова, което ти пожела да узнаеш. Нямаше нужда да поставяш капани, за да „хванеш“ тяхното знание, защото ти показаха най-лесния път, макар и на тях да им е струвало тежки усилия и страдания да го открият. Сега ти трябва да направиш същото — с този, с онзи, с всички!

В този свят е нужно да събудим сънливите, да окуражим боязливите, да ориентираме заблудените. С една дума, да ги строим в редиците на Христа, за да не се хабят напразно толкова сили.

„Познавам хора — мъже и жени — които нямат сили дори да помолят за помощ“ — ми казваш възмутен и огорчен. Не заобикаляй отдалеч — твоята воля да спасиш себе си и тях би могла да бъде отправната точка на тяхното обръщение. Освен това, ако размислиш добре, ще осъзнаеш, че протегнаха ръка и към теб.

Избягвай тази голяма опасност: да се задоволяваш да живееш — или да мислиш, че трябва да живееш — като „добро дете“, което живее в красиво подреден дом, без проблеми, познавайки само щастието.

Това е карикатура на къщата в Назарет: Христос именно защото носеше щастието и реда излезе, за да раздава тези съкровища на хората от всички времена.