Списък на параграфи

Докато разговаряхме, видяхме земята на онзи континент. — В твоите очи блесна светлина, душата ти се изпълни с нетърпение и мислейки за онези народи, ми каза: „Възможно ли е от другата страна на морето Христовата благодат да загуби своето въздействие?“.

После си отговори сам: „в Своята безкрайна доброта Христос желае да си служи с послушни инструменти“.

Колко мъка ти причиняват!… Идва ти да извикаш към онези, които си губят времето… Защо са толкова слепи, та не виждат онова, което ти — нищожният — видя? Защо не изберат по-доброто?

Моли се, умъртвявай плътските си страсти, и после — това е твое задължение — разбуди ги един по един, обяснявайки им — пак един по един — че и те като теб могат да открият един чуден път, без да напускат мястото си в обществото.

Започна с голям ентусиазъм. Но малко по малко взе да спадаш… И, ако продължаваш да ограничаваш своя хоризонт, ще завършиш, затваряйки се отново в твоята бедна черупка. Трябва да отваряш сърцето си все повече, с жажда за апостолат! От сто душѝ ни интересуват всичките сто.

Благодари на Бога за непрестанната бащинска и майчина нежност, с която те обгръща. Ти, който все мечтаеше за големи приключения, се включи в едно прекрасно начинание…, което те води към светостта.

Настоявам: благодари на Бога за това, чрез един апостолски живот.

Когато се захващаш с някакво апостолско дело, знай, че твоята задача е да помагаш на хората да бъдат щастливи, много щастливи: Истината е неотделима от неподправената радост.

Хора от различни националности, от различни раси, от съвсем различни среди и професии… Когато им говориш за Бога, докосваш с ръка човешката и свръхестествена стойност на твоето апостолско призвание. Сякаш отново преживяваш напълно реално чудото с първата проповед на Господните ученици: думи, изречени на чужд език, показващи един нов път, проникнаха в дълбочината на сърцето на всеки един, на неговото наречие. И през ума ти преминава, оживява отново сцената, в която „партяни, медяни и еламити“ се приближиха щастливи до Бога.

Чуй ме добре и предай това на другите: основното в Християнството е Обичта; общението с Бога е предпоставка за реализацията на човешката личност; загрижеността за другите — апостолатът — не е луксозен предмет, достояние на малцина.

Сега, когато знаеш това, нека то те зарадва, защото твоят живот придоби съвсем различен смисъл; и направи необходимите заключения.

Естественост, сърдечност, радост: необходими условия за един апостол, за да привлича другите.

Начинът, по който Исус повика дванадесетте апостоли, бе съвсем обикновен: „Ела и ме следвай!“.

Ти, който търсиш хиляди извинения, за да не изпълниш твоя апостолски дълг, трябва да помниш, че първите Христови ученици не са били начетени хора; и въпреки това, как успяваха да разтърсят онези, които ги слушаха! Не забравяй, че работата я извършва Бог чрез всеки един от нас.

Апостолските призвания ги дава Бог. Но ти не бива да пренебрегваш употребата на средствата: молитва, умъртвяване на плътските страсти, учение или работа, приятелство, свръхестествен мироглед… духовен живот!

Когато ти говоря за „апостолата на приятелството“, имам предвид „лично“ приятелство, саможертвено, откровено, осъществяващо връзка между сърцата.

В апостолата на приятелството и доверието, първата крачка е разбирането, служението… и святата неотстъпчивост в Църковното учение.

Вниквай все повече в апостолския характер на твоето християнско призвание.

Преди двадесет века Христос основа — за да чуят хората моето и твоето възвестие — един пункт за набиране на доброволци, отворен за всички онези, които имат честно сърце и способност да обичат… Какъв по-ясен зов от този: „Ignem veni mittere in terram“ — „Огън дойдох да донеса на земята“ и от съображението, че два милиарда и половина души още не познават Христос!

„Hominem non habeo“ — „Нямам човек“ — нямам си никого, който да ми помогне. Това биха могли да потвърдят, за жалост, много болни и парализирани по дух, които могат да служат… и трябва да служат.

Господи, никога да не бъда безразличен към душите!

Помогни ми да измоля една нова Петдесетница, която да запали отново земята.

„Ако някой дойде при Мен и не намрази баща си, майка си, жена си, децата си, братята, сестрите и дори живота си, не може да бъде Мой ученик.“

Все по-ясно виждам, Господи, че кръвните връзки, ако не минават през Твоето възлюбено Сърце, са за някой постоянен повод за страдание; за други — начало на изкушенията, непосредствени или не, срещу постоянството; за други пък — причина за абсолютна безполезност; а за всички — тежест, която се противопоставя на пълното себеотдаване.

Ралото, което разорава и разширява браздата, не вижда семето, нито плода.

След твоето решение, всеки ден правиш ново откритие. Помниш ли вчера, когато се питаше непрекъснато: „А това как става?“… продължавайки после с твоите съмнения и разочарования…

Сега намираш винаги точния отговор, основателен и ясен. И чувайки как отговарят на въпросите ти, понякога детински, ти идва на ум: „Сигурно и Христос се е грижел по същия начин за дванадесетте апостоли“.

Звания, Господи, повече звания! Не е важно дали семето е хвърлено от мен, или от други. Ти пося, Господи, с нашите ръце! Знам само, че ни обеща зрелост в плодовете: „Et fructus vester maneat“ — Плодът ви ще бъде траен.

Бъди откровен. Ако ти казват, че отиваш „да ги уловиш“, отговори с „да“, че желаеш точно това… Но…, да не се тревожат! Защото, ако нямат призвание — ако Бог не ги повика — няма да дойдат; ако пък имат — колко жалко ще бъде, ако ги сполети същата съдба като богатия момък от Евангелието: самота и тъга.

Твоята апостолска задача е велика и красива. Намираш се в точката на сливането на благодатта със свободната воля на душите и присъстваш на най-тържествения момент в живота на някои хора: тяхната среща с Христос.

„Изглежда — казваше някой — че сте избирани един по един…“ И е точно така!

Бъди сигурен, че трябва да си добре подготвен, за да поемеш тази лавина от хора, която ще ни връхлети с ясния въпрос: „И така, какво трябва да се направи?“.

Ето една ефикасна рецепта за твоя апостолски дух: конкретни решения — не от понеделник до понеделник — а от днес за утре и от този момент за следващия.

Колко жалко е да виждаш как вървят редом, макар и движени от различни мотиви — но единни срещу християните — онези, които мразят Бога и някои, които твърдят, че са Негови служители!

В някои кръгове, преди всичко от интелектуалната сфера, осезаемо може да се долови един сектантски дух, създаван понякога дори и от християни, който — с цинично постоянство — подхранва и разпространява клеветата, за да хвърли сянка върху Църквата или върху хора и организации, противно на всяка истина и логика.

Моли се всеки ден с вяра: „Да бъдат посрамени враговете — защото за такива се обявяват — на Църквата, молим Ти се, изслушай ни!“. Разпръсни, о, Господи, онези, които Те преследват, чрез блясъка на Твоята светлина, която сме решени да разпространяваме.

Тази християнска идея е стара и затова е неприемлива?… Още по — древно е слънцето, а не е загубило своя блясък; още по-древна е водата, а все още утолява жаждата и освежава.

Не е позволено никому, дори и с добро намерение, да поправя историята или живота. — Но е голям грях да се поставят на пиедестал враговете на Църквата, които са употребили времето си да я преследват. Разбери, че историческата истина няма да пострада, ако един християнин не съдейства в изграждането на монумент , който не би трябвало да съществува. Откога омразата служи за пример?

Християнският апостолат не се нуждае нито от предизвикването на антагонизъм, нито от лошото отношение към онези, които не познават нашето учение. Ако се действа с любов — „Caritas omnia suffert!“ — „Любовта всичко понася!“ — онзи, който е бил против — въведен в заблуда от своята грешка, — с доверие и деликатност може да бъде обърнат. — От друга страна, няма място за отстъпление в църковните догмати, в името на някаква наивна „широта на възгледите“, защото онзи, който би действал така, би се изложил на опасността да остане извън Църквата и вместо да постигне добро за другите, би навредил на себе си.

Християнството е нещо „необикновено“; то не може да се приспособи към делата на този свят. Вероятно това е неговият най-голям „недостатък“, пропагандиран от светските хора.

Има хора, които не знаят нищо за Бога…, защото никой не им е говорил за Него по понятен начин.

Там, където не достига твоята ученост, се моли да достигне твоята свята хитрост, за да послужи повече и по-добре на всички.

Вярвай ми, апостолатът, катехизацията, обикновено трябва да бъдат широко разпространени — от човек на човек. Всеки вярващ — на своите ближни.

Ние, Божиите чеда, се грижим за всички души, защото ни интересува всяка една душа.

Прибягвай към Дева Мария — Майка на Добрия Съвет, за да не излизат никога от устата ти обиди към Бога.