Списък на параграфи

Ала и това човешко служение, тази способност, която бихме могли да наречем техническа, това умение да си свършим работата, трябва да бъде допълнено с още един щрих, който беше определящ в работата на свети Йосиф и би трябвало да е определящ и у всеки християнин – дух на служението, желанието да работиш за благото на другите. Работата на Йосиф не беше някаква дейност, вършена за лично самоутвърждаване, макар и всекидневният труд да беше изградил у него една зряла и издържлива личност. Патриархът работеше със съзнанието, че изпълнява Божията воля, мислейки за доброто на Исус и Мария и имайки предвид благото на всички жители в малкия Назарет.

В Назарет Йосиф може би е бил един от малцината занаятчии, ако не и единственият. Вероятно дърводелец. И както обикновено става в малките селища, може би е вършел и други неща: поправка на развалената мелница или на протеклия покрив. Без съмнение със своя съвестен труд Йосиф е помогнал на мнозина в нужда. Неговият занаят е бил в услуга на хората – за да направи по-удобен живота на другите семейства в селото. Със своята работа, придружена от усмивка, от любезна дума, от някакъв коментар, казан сякаш между другото, той възвръщаше вярата и радостта у онези, които бяха на крачка да ги изгубят.

Уважение и милосърдие

Преди малко се чудехме на поведението на учениците на Исус към слепия по рождение. Те следват посоката, дадена от нашата будеща съжаление поговорка „Помисли лошото, няма да сбъркаш.” След това, когато опознават по-добре Учителя, когато осъзнават какво значи да си християнин, техните съждения се вдъхновяват от съпричастността към ближния.

„У всеки човек – пише свети Тома Аквински – бива забележима някаква черта, заради която другите хора могат да го сметнат за по-горен съгласно с думите на апостола: „От смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си” (Фил. 2:3). Според това всички хора трябва взаимно да се уважават”²². Смирението е добродетелта, която ни прави да забележим, че проявите на уважение към човека – към неговата чест, към неговата почтеност, към неговия личен живот, не са някакви външни формални жестове, а са първите изрази на любовта и на справедливостта.

Християнското братолюбие не се ограничава до материалното подпомагане на бедните. То е насочено преди всичко към уважаване и разбиране на всяка личност в качеството й на личност, на присъщото й достойнство като човек и като дете на Твореца. По тази причина посегателствата срещу личността – срещу доброто й име и срещу честта й – означават, че извършителят им не изповядва или не практикува някои от истините на нашата християнска вяра; тези посегателства при всички положения разкриват липсата на истинска Божия любов. „Любовта, с която обичаме Бог и ближния, е една и съща добродетел, понеже причината да обичаме ближния е именно Бог, а ние обичаме Бог, когато обичаме ближния с любов”²³.

Надявам се, че ще бъдем способни да извлечем от този разговор пред лика на Господ много конкретни изводи. На първо място намерението да не съдим останалите, да не оскърбяваме никого дори само с подозрения, да удавяме злото в изобилие от добро, като изграждаме около себе си отношения на искреност, справедливост и мир.

И на второ място решението никога да не се огорчаваме, ако нашето достойно държание не е правилно разбрано от другите; ако доброто, което - с постоянната помощ на Господ - се стремим да вършим, е превратно тълкувано, непочтено приписвайки на нашите намерения вредни помисли, и престорено и измамническо поведение. Нека винаги им прощаваме с усмивка на устните. Пък когато сметнем по съвест, че трябва да отговорим, нека говорим ясно и незлобливо. А станем ли жертва на лични нападки, колкото и да са груби и нечестни, нека с божествено мълчание – „Но Исус мълчеше”²⁴ – оставим всичко в ръцете на нашия Бог Отец. Основният ни стремеж нека бъде вършенето на добри дела, а Той ще се погрижи „да светне пред човеците”²⁵.

Наставница на апостоли

Ала не мислете само за себе си. Отворете широко сърцето си, та да обхване цялото човечество. Помислете първо за околните – родители, братя, приятели, колеги, и помислете какво можете да направите, за да задълбочите тяхната дружба с нашия Господ. Ако това са честни и порядъчни хора, способни да се доближат повече до Бог, препоръчайте ги по специален начин на покровителството на Света Богородица. Помолете се също така и за душите, които не познавате, тъй като всички хора сме пътници към небето.

Бъдете предани и великодушни. Ние сме членове на едно тяло, на Мистичното тяло на Христос, на святата Църква, към която са призвани мнозина, търсещи с чисто сърце истината. И затова имаме изричното задължение да показваме на другите естеството и дълбочината на Христовата любов. Християнинът не може да бъде егоист. Стане ли такъв, би изменил на собственото си призвание. Не е Христово поведението на онези, които се задоволяват да пазят душата си в мир – но това е лъжлив мир, щом нямат ангажимент към добруването на другите. При положение че сме приели какво е истинското значение на човешкия живот – а то ни е открито от вярата – е немислимо да останем спокойни и да си въобразяваме, че нашето поведение е добро, щом не полагаме ефективни и конкретни усилия да приближим другите до Бог.

В апостолското служение има една спънка – погрешната представа за уважение, страха да засегнем духовни теми, понеже се притесняваме, че такъв разговор няма да се хареса на определени кръгове, тъй като съществува рискът да нараним нечия чувствителност. Колко пъти подобни разсъждения прикриват нашия егоизъм! Защото не става дума да нараним някого, а точно обратното – да служим. Макар да сме самите ние недостойни, Божията благодат ни превръща в инструменти, способни да бъдат полезни на другите, като им съобщават Благата вест, че Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“²⁰.

Редно ли е така да се намесваме в живота на другите? Даже е необходимо. Христос влезе в живота ни, без да иска разрешение. Така направи и с първите ученици : „А като вървеше покрай Галилейското море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. И рече им Исус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“²¹. Всеки запазва свободата си, измамната свобода да отговори с „Не“ на Бог – подобно на твърде богатия младеж²², за когото ни говори свети Лука. Обаче Господ и ние – като послушни изпълнители на Неговото „идете и поучавайте“²³ – имаме правото и задължението да говорим за Бог, за тази толкова важна за хората тема, понеже жаждата за Бог е най-същностното, което избликва от човешкото сърце.

Света Марийо, Царице на апостолите, на всички, които копнеят да покажат на другите любовта на твоя Син, ти, която добре познаваш нашата окаяност, моли Бог да ни прости за лошия живот: че вместо огън, от нас излиза пепел; че светлината ни не осветява; че солта ни е станала блудкава. Майко Божия, ти, която добиваш всичко, за което се молиш, дай ни заедно с прошката и силата да живеем истински с надежда и любов, та да можем да носим на другите Христовата вяра.

Да царуваш, като служиш

Ако разрешим на Христос да царува в душата ни, ние няма да станем властелини, а ще бъдем служители на всички хора. Служение. Как само ми харесва тази дума! Да служа на моя Цар, а чрез Него и на всички, изкупени с кръвта Му. Ех, ако християните умеехме да служим добре! Нека поверим на Господ нашето решение да се научим да вършим това служение, тъй като само служейки, ще можем да опознаем и да заобичаме Христос и да помогнем на другите също да Го опознаят и обикнат.

А как да Го открием на другите души? Със своя пример. Нека свидетелстваме за Него с нашето доброволно служене на Исус Христос във всички наши дейности, защото Той е Господ на всичко в живота ни, защото Той е единствената причина и крайната цел на нашето съществуване. След това, след като сме дали свидетелство с примера си, ще можем да поучаваме и с думи, със самото учение. Така правеше Христос: „начена да върши и учи“³⁵; първо поучаваше с делата Си, а после вече със Своята божествена проповед.

Да служим на другите заради Христос – това изисква да бъдем много човечни. Ако животът ни е безчовечен, Бог не ще съгради нищо в него, защото обикновено Той не строи върху безпорядъка, върху егоизма, върху високомерието. Трябва да разбираме всички, да съжителстваме с всички, да извиняваме всички, да прощаваме на всички. Разбира се, няма да кажем, че несправедливото е справедливо, че оскърблението, нанесено на Бог, не е оскърбление, че лошото е добро. Обаче на злото няма да отвърнем със зло, а с ясното учение и добри дела : удавяйки злото в изобилие от добро³⁶. По такъв начин Христос ще царува в нашата душа, а и в душите на околните.

Някои се опитват да установят мир на света, без да имат Божия любов в сърцата си, без да служат от любов към Бог на другите създания. Как е възможно по такъв начин да се изпълни една мирна мисия? Христовият мир е мир от царството на Христос. А царството на нашия Господ трябва да се основава върху желанието за святост, върху смиреното душевно разположение да получаваш Божията благодат, върху безстрашното действие в защита на справедливостта, върху божественото изливане на любовта.