Списък на параграфи

Нещо подобно се е случило и с нас. Не би ни било особено трудно да открием в нашето семейство, сред нашите приятели и колеги, да не говоря за безбройното човешко море на света, много други хора, които са по-достойни от нас да получат Божия призив. Хора, които са по-скромни, по-учени, по-влиятелни, по-значими, по-благодарни, по-великодушни.

Когато се замислям върху това, аз се засрамвам. Но също така си давам сметка, че човешката логика не е в състояние да обясни пътищата на благодатта. Обикновено Бог търси слаби инструменти, та ясно да се види, че делото е Негово, а не наше. Свети Павел си спомня с трепет деня на своето призвание: „и най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия”¹⁵. Така пише Саул от Тарс – със силно лично присъствие и страст, които историята можа само да умножи.

Както винаги съм казвал: това става без никаква заслуга от наша страна. Защото в основата на призванието стоят познаването на нашата окаяност и съзнаването, че светлината, която осветява душата - това е вярата; че обичта, с която обичаме – това е братолюбието; че желанието за живот, което ни крепи – това е надеждата. А те и трите са безвъзмезден Божи дар. Затова, ако не израстваме в смирението, значи сме изгубили от поглед целта, с която Бог ни е избрал: да бъдем свети.

Именно през призмата на смирението можем да разберем чудото на Божия зов. Ръката на Христос ни е взела от едно житно поле - сеячът стиска в изранената си ръка шепа житни зърна. Кръвта на Христос облива зърната, напоява ги. После сеячът хвърля във въздуха това зърно, та като умре, да даде живот, потъвайки в земята, да се умножи в златни класове.

В навечерието на Рождество обичам да гледам изображенията на Младенеца Исус. Тези изображения, които ни представят как Господ се е смалил, ми припомнят, че Бог ни зове, че Всемогъщият е пожелал да се представи безпомощен, че е пожелал да разчита на човешката помощ. Още от яслата във Витлеем Христос ми казва и ти казва, че има нужда от нас, зове ни към християнски живот без компромиси, към един живот на отдаденост, на работа и на радост.

Не ще бъдем никога истински радостни, ако не подражаваме изцяло на Исус, ако не бъдем като Него смирени. И отново ще попитам: видяхте ли къде се крие величието на Бог? То се крие в една ясла, в едни пелени, в една пещера. Нашият живот може да придобие изкупителна стойност само чрез смирението - като престанем да мислим за себе си и почувстваме отговорност да помагаме на останалите.

Често възникват лични конфликти дори между добри люде, които предизвикват сериозни усложнения, но които в същността си са лишени от обективни основания. Обикновено те се коренят в липсата на себепознание, което води до възгордяване – в желанието да станеш център на вниманието и уважението, в усилието да не се изложиш, в грижата да не би да останеш незабелязан след направеното добро, в стремежа към лична осигуреност. И така доста души вместо да се наслаждават на един чудесен мир, на една неизмерима радост стават нещастни и безплодни заради своята горделивост и високо самомнение.

Христос беше смирен по сърце¹⁸. През целия Си живот не поиска за Себе Си нищо по-специално, никаква привилегия. Започва живота Си девет месеца в утробата на майка Си – като всеки човек, напълно естествено. Господ много добре знаеше, че човечеството изпитва належаща нужда от Него. Затова жадуваше да дойде на земята, за да спаси всички души, ала не пришпорваше времето. Дойде, когато Му беше времето - като всички други хора. От зачатието до раждането никой освен свети Йосиф и света Елисавета не забелязва това чудо – Бог идва да обитава между хората.

Рождество е обвеяно от чудна простота – Господ идва без блясък, без никой да го знае. На земята само Мария и Йосиф участват в божественото начинание. После идват пастирите, известени от ангелите. А по-късно – мъдреците от Изток. Така става трансцендентното събитие, с което се съединяват небето и земята, Бог и човекът.

Как е възможно да сме толкова коравосърдечни, че да привикнем към тази картина? Бог се смирява, за да можем да се доближим до Него, за да можем да отговорим на любовта Му с нашата любов, за да Му вречем нашата свобода не само заради великолепието на Неговата мощ, а заради обаянието на Неговото смирение.

Такова е величието на едно Дете, Което е Бог. Независимо, че Баща Му е Творецът на небето и земята, Синът Му е тук, в една ясла, „защото нямаше за тях място в странноприемницата”¹⁹. Защото не се намери друго място на земята за Господаря на всичко сътворено.

Вече сме говорили доста по тази тема и при други случаи, ала позволете ми пак да наблегна на обикновения и естествен живот на свети Йосиф, който не странеше от своите съседи, нито слагаше пред тях ненужни прегради.

По тази причина не обичам да говоря – макар и в някои случаи това да е уместно - за работници католици, за инженери католици, за лекари католици и т.н., като че става дума за някакъв вид от даден род, все едно католиците образуват групичка, отделена от другите. Така се създава усещането, че има пропаст между християните и останалото човечество. Уважавам противоположното мнение, но мисля, че е много по-уместно да се говори за работници, които са католици, или за католици, които са работници; за инженери, които са католици, или за католици, които са инженери. Понеже човекът, който вярва и се занимава с интелектуален, инженерен или физически труд, е, а и се чувства, свързан с другите, равен на другите, чувства, че има същите права и задължения и същото желание за усъвършенствуване като другите, същия стремеж да се изправи пред общите проблеми и да им намери решение.

Щом си даде сметка за всичко това, католикът ще съумее да направи от своето всекидневие свидетелство за вяра, надежда и любов. Едно естествено и просто свидетелство, което няма нужда от показни демонстрации. Той трябва само да засвидетелства чрез своя последователен живот трайното присъствие на Църквата в света – защото всички католици образуват Църквата и с пълно право са членове на единия Божи народ.

Възможно е някой от вас да се запита как, по какъв начин може да предаде на другите това познание за Исус. И аз отговарям: по съвсем естествен и обикновен начин – живеейки, както се живее сред света, отдадени на вашата работа и на грижата за вашето семейство, участвайки в благородните начинания на хората и уважавайки законната свобода на всеки човек.

Ето вече почти тридесет години откакто Бог вложи в сърцето ми горещото желание да накарам хора с различно социално и семейно положение и професии да разберат тази доктрина, че обичайният живот може да бъде свят и изпълнен с Бог, че Господ ни призовава да освещаваме всекидневните занимания, понеже и в тях намира място християнското съвършенство. Нека се замислим отново върху това, имайки предвид живота на Дева Мария.

Нека не забравяме, че почти всички земни дни на Божията майка преминават подобно на дните на други милиони жени, заети с грижите за семейството, с възпитанието на децата, с домакинската работа. Богородица освещава и най-маловажното, това, което мнозина по погрешка смятат за незначително и нестойностно: всекидневния труд, дребните знаци на внимание към любимите, посещенията на роднини и приятели и разговорите с тях. Благословен делничен живот, който може да бъде изпълнен с толкова Божия любов!

Защото точно това обяснява живота на Богородица – нейната любов. Любов, доведена до крайност, до пълна самозабрава. Дева Мария с радост е на своето място – там, където иска Бог, и изпълнява с особено старание Божията воля. Точно това прави да не е банален, а изпълнен със смисъл и най-незначителният й жест. Света Мария, нашата майка, е за нас образец и път. Трябва да се стараем да бъдем като нея в средата и сред обстоятелствата, в които Бог ни е поставил.

Постъпвайки така, ще дадем на околните свидетелство за прост и обикновен, но последователен християнски живот, независимо от нашата ограниченост и недостатъци, присъщи на човешката природа. И щом видят, че си приличаме по всичко, околните ще се поинтересуват: Каква е тази радост у вас? Откъде намирате сили, за да победите егоизма и склонността към спокойствие? Кой ви учи да проявявате разбиране към другия, да бъдете пожертвувателни, да помагате на останалите?

Тогава е моментът да им откриете божествената тайна на християнското съществуване – да им говорите за Бог, за Христос, за Свети Дух, за Дева Мария. Да се опитате да предадете с нашите бедни слова безумната Божия любов, която Неговата благодат е вляла в сърцата ни.