В навечерието на Рождество обичам да гледам изображенията на Младенеца Исус. Тези изображения, които ни представят как Господ се е смалил, ми припомнят, че Бог ни зове, че Всемогъщият е пожелал да се представи безпомощен, че е пожелал да разчита на човешката помощ. Още от яслата във Витлеем Христос ми казва и ти казва, че има нужда от нас, зове ни към християнски живот без компромиси, към един живот на отдаденост, на работа и на радост.

Не ще бъдем никога истински радостни, ако не подражаваме изцяло на Исус, ако не бъдем като Него смирени. И отново ще попитам: видяхте ли къде се крие величието на Бог? То се крие в една ясла, в едни пелени, в една пещера. Нашият живот може да придобие изкупителна стойност само чрез смирението - като престанем да мислим за себе си и почувстваме отговорност да помагаме на останалите.

Често възникват лични конфликти дори между добри люде, които предизвикват сериозни усложнения, но които в същността си са лишени от обективни основания. Обикновено те се коренят в липсата на себепознание, което води до възгордяване – в желанието да станеш център на вниманието и уважението, в усилието да не се изложиш, в грижата да не би да останеш незабелязан след направеното добро, в стремежа към лична осигуреност. И така доста души вместо да се наслаждават на един чудесен мир, на една неизмерима радост стават нещастни и безплодни заради своята горделивост и високо самомнение.

Христос беше смирен по сърце¹⁸. През целия Си живот не поиска за Себе Си нищо по-специално, никаква привилегия. Започва живота Си девет месеца в утробата на майка Си – като всеки човек, напълно естествено. Господ много добре знаеше, че човечеството изпитва належаща нужда от Него. Затова жадуваше да дойде на земята, за да спаси всички души, ала не пришпорваше времето. Дойде, когато Му беше времето - като всички други хора. От зачатието до раждането никой освен свети Йосиф и света Елисавета не забелязва това чудо – Бог идва да обитава между хората.

Рождество е обвеяно от чудна простота – Господ идва без блясък, без никой да го знае. На земята само Мария и Йосиф участват в божественото начинание. После идват пастирите, известени от ангелите. А по-късно – мъдреците от Изток. Така става трансцендентното събитие, с което се съединяват небето и земята, Бог и човекът.

Как е възможно да сме толкова коравосърдечни, че да привикнем към тази картина? Бог се смирява, за да можем да се доближим до Него, за да можем да отговорим на любовта Му с нашата любов, за да Му вречем нашата свобода не само заради великолепието на Неговата мощ, а заради обаянието на Неговото смирение.

Такова е величието на едно Дете, Което е Бог. Независимо, че Баща Му е Творецът на небето и земята, Синът Му е тук, в една ясла, „защото нямаше за тях място в странноприемницата”¹⁹. Защото не се намери друго място на земята за Господаря на всичко сътворено.