Списък на параграфи

Не бъди толкова леснообидчив. — Дразни те всяка дреболия. — С теб човек трябва да мери думите си и в най-незначителните неща.

Не се засягай, ако ти кажа, че си… непоносим. — Докато не се поправиш, никога няма да бъдеш полезен.

Тази превзетост и тази самонадеяност не ти подхождат — личи си, че са изкуствени. — Опитай се поне да не си служиш с тях нито пред Бога, нито пред твоя духовен наставник, нито пред твоите събратя — така между теб и тях ще има една преграда по-малко.

Още ли те мъчи онова чувство на вина? — Тогава иди и поговори простодушно и ясно с твоя духовен наставник.

Послушай го за всичко, което ти каже… и не поставяй ограничения пред любящото сърце на нашия Господ!

Пишеш ми: „Простодушието е много важно за християнското съвършенство. А на мен точно това ми липсва. Искам да го придобия с Неговата и с Вашата помощ“. — Ще имаш и Неговата, и моята помощ. — А ти направи това, което зависи от теб!

Простодушие! — Нека животът ви на мъже и жени — християни — да протича естествено, избягвайки странностите и фалшивото благочестие. И тогава ще бъдете сол и светлина за света. Затова винаги се отличавайте с духа на простодушието, толкова характерен за нас.

Не забравяй молитвите на твоето детство, научени може би от устата на твоята майка. — Произнасяй ги всеки ден чистосърдечно както тогава!

Остани малък, много малък — на не повече от две години, най-много на три. — Защото по-големите деца са хитреци, които вече гледат как да излъжат родителите си с невероятни лъжи.

Злото е вече в тях — „зародишът“ на греха. Единственото, което им липсва, е опитът в злото, което ще ги доведе до „изкуството“ да вършат грехове и до знанието как да прикриват с привидна истина своите лъжи…

Те са изгубили простодушието, а простодушието е необходимо, за да бъдем деца пред Бога.

Сам виж апостолите: въпреки всичките си явни и неоспорими слабости те са били хора простодушни и откровени. Безспорно и ти имаш явни недостатъци. — Дано не ти липсва простодушието!

Няма извинение за непослушанието и лицемерието в апостолското дело. — Имай предвид, че простодушието не означава нито неблагоразумие, нито недискретност.

Откажи се от тази самонадеяност, която отблъсква душите, търсещи контакт с теб.

— Вместо това се научи да изслушваш другите и да говориш непринудено. Само така апостолското ти дело ще расте и ще принася плод.