Християнската радост

Нека се върнем на темата, която ни предлага Църквата: Дева Мария е отнесена на небето с тяло и душа. И ангелите ликуват! Аз мисля също и за радостта на свети Йосиф, нейния целомъдрен съпруг, който я очакваше в рая. Но да се върнем на земята. Вярата ни учи, че тук, долу, нашият сегашен живот е време на поклонничество, на пътуване; значи ще ни съпътстват жертви, болки и лишения. Въпреки това - щом следваме този път - следва винаги да изпитваме радост.

„Служете Господу с веселие“²⁹ – няма друг начин да Му служим. „Бог люби оногова, който драговолно дава“³⁰, който изцяло се отдава в радостна жертва, понеже няма причина, която да оправдава тъгата.

Може би ще си помислите, че това е прекален оптимизъм. Та нали всички хора знаят своите недостатъци и своите неуспехи, чувстват болка и умора, усещат чуждата неблагодарност и дори омраза. След като ние, християните, приличаме на другите, нима можем да избегнем тези обичайни черти на човешката природа?

Би било наивно да се отрича постоянното присъствие на болката и унинието, на мъката и самотата по време на нашето поклонничество на земята. От вярата твърдо научихме, че всичко това не е случайно, че участта на човешкото създание не е да върви към унищожаването на своите желания за щастие. Вярата ни учи, че всичко има божествен смисъл, понеже всичко е дълбоко свързано със зова, който ни води към дома на Отец. Това свръхестествено разбиране за земното съществуване на християнина не прави по-проста човешката същност; но гарантира на хората, че тази сложна същност може да бъде пронизана от Божията любов – тази крепка и нерушима връзка, която свързва живота на земята с вечния живот в родината.

Празникът Успение Богородично ни дава да докоснем тази радостна надежда. Ние сме все още поклонници, докато нашата майка ни е изпреварила и вече ни сочи края на пътя, като ни повтаря, че е напълно възможно да стигнем дотам и че ще стигнем, стига да сме верни християни. Защото Светата Дева не е само пример за нас, тя е и Помощница на християните. И чувайки нашата молитва „Покажи, че си наша майка“³¹, тя нито умее, нито иска да се откаже от майчинските си грижи за своите деца.