Наставница на апостоли

Ала не мислете само за себе си. Отворете широко сърцето си, та да обхване цялото човечество. Помислете първо за околните – родители, братя, приятели, колеги, и помислете какво можете да направите, за да задълбочите тяхната дружба с нашия Господ. Ако това са честни и порядъчни хора, способни да се доближат повече до Бог, препоръчайте ги по специален начин на покровителството на Света Богородица. Помолете се също така и за душите, които не познавате, тъй като всички хора сме пътници към небето.

Бъдете предани и великодушни. Ние сме членове на едно тяло, на Мистичното тяло на Христос, на святата Църква, към която са призвани мнозина, търсещи с чисто сърце истината. И затова имаме изричното задължение да показваме на другите естеството и дълбочината на Христовата любов. Християнинът не може да бъде егоист. Стане ли такъв, би изменил на собственото си призвание. Не е Христово поведението на онези, които се задоволяват да пазят душата си в мир – но това е лъжлив мир, щом нямат ангажимент към добруването на другите. При положение че сме приели какво е истинското значение на човешкия живот – а то ни е открито от вярата – е немислимо да останем спокойни и да си въобразяваме, че нашето поведение е добро, щом не полагаме ефективни и конкретни усилия да приближим другите до Бог.

В апостолското служение има една спънка – погрешната представа за уважение, страха да засегнем духовни теми, понеже се притесняваме, че такъв разговор няма да се хареса на определени кръгове, тъй като съществува рискът да нараним нечия чувствителност. Колко пъти подобни разсъждения прикриват нашия егоизъм! Защото не става дума да нараним някого, а точно обратното – да служим. Макар да сме самите ние недостойни, Божията благодат ни превръща в инструменти, способни да бъдат полезни на другите, като им съобщават Благата вест, че Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“²⁰.

Редно ли е така да се намесваме в живота на другите? Даже е необходимо. Христос влезе в живота ни, без да иска разрешение. Така направи и с първите ученици : „А като вървеше покрай Галилейското море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. И рече им Исус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“²¹. Всеки запазва свободата си, измамната свобода да отговори с „Не“ на Бог – подобно на твърде богатия младеж²², за когото ни говори свети Лука. Обаче Господ и ние – като послушни изпълнители на Неговото „идете и поучавайте“²³ – имаме правото и задължението да говорим за Бог, за тази толкова важна за хората тема, понеже жаждата за Бог е най-същностното, което избликва от човешкото сърце.

Света Марийо, Царице на апостолите, на всички, които копнеят да покажат на другите любовта на твоя Син, ти, която добре познаваш нашата окаяност, моли Бог да ни прости за лошия живот: че вместо огън, от нас излиза пепел; че светлината ни не осветява; че солта ни е станала блудкава. Майко Божия, ти, която добиваш всичко, за което се молиш, дай ни заедно с прошката и силата да живеем истински с надежда и любов, та да можем да носим на другите Христовата вяра.