Рецептата е една – лична святост

Най-добрият начин да не изгубим никога апостолската жар, действения порив да служим на всички хора е само един: да живеем пълни с вяра, с надежда и с любов, с една дума – да бъде свети. За мен няма друга рецепта освен тази: лична святост.

Днес в единение с цялата Църква честваме триумфа на майката, дъщеря и невеста на Бог. И както ликувахме в пасхалното време за Възкресението на Господ три дни след смъртта Му, така и сега се радваме, че Дева Мария, след като бе непрекъснато край Исус от Витлеем до кръста, е пак до него с тяло и душа, наслаждавайки се на славата во веки веков. Това е тайнственият Божи план: Света Богородица, заради своето пълноценно участие в делото за нашето спасение, трябваше отблизо да следва стъпките на Сина си. Трябваше да мине през бедността във Витлеем, през скрития обикновен отруден живот в Назарет, през божественото явяване в Кана Галилейска, през унизителните Христови страдания и Божията саможертва на кръста, за да стигне до вечното блаженство в рая.

Всичко това пряко ни засяга. Защото този свръхестествен маршрут трябва да стане и наш път. Дева Мария ни показва, че по него може да се върви, че той е сигурен. Тя го премина преди нас, подражавайки на Христос, а прославянето й дава непоколебима надежда за нашето спасение. Затова я наричаме Надежда наша и Причина на радостта ни.

Не бива никога да ни напуска желанието да станем свети, желанието да приемаме Божите покани, желанието да постоянстваме докрай. Бог, Който започна у нас делото на освещаването, Той ще го довърши²⁴. Защото „ако Бог е за нас, кой ще е против нас? Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“²⁵.

На този празник всичко е повод за радост. Твърдата надежда в нашето лично освещаване е дар от Бог. Но човекът не може да остава безучастен. Спомнете си думите на Христос: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“²⁶. Виждате ли? Всеки ден – с кръста. Нито ден без кръст. Да няма ден, в който да не сме понесли товара на Господния кръст, в който да не сме приели бремето му. Затова не бих искал да пропусна да ви припомня, че радостта на Възкресението е следствие от болката на кръста.

Обаче не се плашете. Самият Господ ни е казал: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“²⁷. „Елате - обяснява свети Йоан Златоуст – не за да ми давате отчет, а за да бъдете освободени от греховете си. Елате, защото не ми е нужна славата, която вие можете да Ми въздадете, нужно ми е вашето спасение... Не се плашете, ако чуете да се говори за иго, понеже Моето е благо; не се плашете, ако заговоря за иго, защото то е благо, не се плашете ако заговоря за бреме, защото то е леко“²⁸.

Пътят на нашето освещаване минава всеки ден през кръста. Това не е някакъв окаян път, защото самият Христос ни помага, а и крачейки с Него, няма място за тъга. Обичам да повтарям: нито ден без кръст – в това се състои радостта.