Да подражаваме на Мария

Нашата майка е образец на отклик на благодатта. Ако съзерцаваме нейния живот, Господ ще ни просветли как да обожим нашето всекидневно съществуване. Когато честваме Мариините празници, а и много пъти през другите дни на годината, ние, християните, често мислим за Девата. Ако използваме тези моменти и си представяме как би постъпила нашата майка, за да направи онова, което ние трябва да свършим, постепенно ще се научим да й подражаваме и ще заприличаме на нея – както децата приличат на майките си.

Нека на първо място да подражаваме на нейната любов. Братолюбието не се ограничава единствено до чувства; то трябва да бъде в думите, а най-вече в делата. Девата не само каза „да ми бъде“, но и винаги изпълняваше това свое твърдо и окончателно решение. Така и ние – когато Божията любов ни подтикне и разберем какво Той иска от нас, следва да поемем задължението да бъдем верни, предани и то на дело. Защото „не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно; а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“¹³.

Длъжни сме да подражаваме на нейната естествена и свръхестествена изтънченост. Тя е едно привилегировано създание в историята на спасението - в Мария „Словото стана плът, и живя между нас“¹⁴. И въпреки това беше дискретен свидетел, който съумяваше да остане незабелязан; не обичаше да получава похвали, защото не търсеше слава за себе си. Дева Мария участваше в тайните от детството на своя Син - едни съвсем обикновени тайни, ако може така да се изразим. Обаче в часа на големите чудеса и на ликуването на множеството не я виждаме, тя изчезваше. Когато Христос влиза в Йерусалим, яхнал осле, и е приветстван като цар, Девата я нямаше. Но се появи при кръста, когато другите се бяха разбягали. Това поведение все още неизследвано има привкуса на величието, на дълбочината и на светостта на душата й.

Нека се опитаме да научим нещо, следвайки нейния пример за послушание на Бог, в което хармонично се съчетават покорност и авторитет. Девата няма нищо общо с поведението на петте неразумни девици, които се покоряват но без да разсъждават. Света Богородица изслушва внимателно какво иска Бог, премисля казаното и пита каквото не е разбрала. И после се посвещава изцяло на изпълнението на Божията воля: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“¹⁵. Виждате ли чудото? Света Мария, наставница на цялото ни поведение, ни учи, че послушанието към Бог не е сервилност, не е подчиняване на съвестта; напротив, послушанието вътрешно ни подтиква да открием свободата, присъща на Божите деца¹⁶.