Да общуваме с Христос

Онзи, който не обича Литургията, който не се стреми да я изживее спокойно и задълбочено, благочестиво и с обич, той не обича Христос. Обичта прави влюбените внимателни и отзивчиви. Прави ги способни да откриват и споменават съвсем дребни понякога подробности, които са израз на едно обичащо сърце. По такъв начин трябва да присъстваме на Литургията. И винаги съм подозирал, че желаещите да бъдат на кратки и набързо отслужени Литургии показват с това свое некрасиво поведение, че още не са осъзнали какво означава Евхаристийната жертва.

Обичта към Христос, Който се принася в Жертва за нас, ни подтиква след Литургията да намерим няколко минути за отдаване на лична и съкровена благодарност, която да продължи в тишината на сърцето – другата благодарност, каквато е Евхаристията. Ала как да се обърнем към Него, какво да Му кажем, как да се държим?

Християнският живот не е съставен от твърдо установени предписания, понеже Свети Дух не направлява душите накуп, а във всяка поотделно вдъхва онези намерения, идеи и дела на обич, които ще я подпомогнат най-добре да усети и изпълни волята на Отца. Въпреки това, смятам, че в повечето случаи основа на нашия разговор с Христос при отдаването на благодарност след Литургията може да бъде признанието, че Господ за нас е Цар, Лекар, Учител и Приятел.