Радостта на „Велики четвъртък“

Колко добре разбираме днес неспирния възглас пред Светото причастие на християните от всички времена! „Пей, езико, песен тайна на Плътта в тоз‘ славни час; и на тази Кръв Свещена, Що Христос проля за нас – щедрост царска и безкрайна Бог излива и тозчас!“^[1] Смирено трябва да обожаваме Този Скрит Бог^[2] – Самият Исус Христос, Който се роди от св. Дева Мария; Който страда и бе принесен в жертва на Кръста; из Чиито прободени ребра бликнаха вода и кръв^[3].

Това е Свещената трапеза, на която Самият Христос се дава като храна. Мястото, където се възобновява паметта за страстите Христови; където заедно с Него душата общува съкровено със своя Бог и притежава залог за бъдещата слава^[4].

Църковната Литургия е поместила в кратки стихове най-важните моменти от историята на пламенната обич, която Господ ни дарява.

Богът на нашата вяра не е някакво същество, което равнодушно наблюдава отдалеч живота на хората – техните стремежи, техните борби, техните терзания. Той е Баща, Който обича чедата Си до такава степен, че изпраща Словото – Второто Лице на Святата Троица, да се въплъти сред нас, да умре за нас и да ни изкупи. Това е същият любящ Отец, Който нежно ни привлича към Себе Си посредством действието на Свети Дух, пребиваващ в нашите сърца.

Радостта на „Велики четвъртък“ произхожда от това – да си дадем сметка, че Създателят се е преизпълнил с обич към Своите създания. Нашият Господ Исус Христос установява Евхаристията – сякаш все още не бяха достатъчни всички други доказателства за Неговото милосърдие – та ние да Го имаме винаги близо до себе си. А и защото – доколкото можем да съдим за това – Той, Който няма нужда от нищо, движен от Своята обич, не иска да се лиши от нас. Святата Троица се влюби в човека, сътворен по „Наш образ (и) по Наше подобие...“^[5] и издигнат на реда на благодатта; изкупи го от греха – от греха на Адам, тежащ на цялото му потомство, и от личните грехове на всекиго, и жадува да пребивава в нашата душа: „Ако някой Ме обича, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го обикне, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.“^[6].

^[1]Срв. „Pange, lingua, gloriosiCorporis mysterium“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[2]Срв. „AdoroTedevote, latensDeitas“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[3]Срв. „Aveverum“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[4]Срв. „OSacrumConvivium“,химн от св. Томмазо от Акуино.

^[5]Бит.1: 26.

^[6]Йоан 14: 23.