Литургията в живота на християнина

Така Литургията ни среща с основните тайни на Вяроизповедта, понеже тя самата е дар от Св. Троица за Църквата. Така се разбира, че Литургията е центърът и коренът на духовния живот на християнина. Тя е целта на всички Тайнства^[1]. В Литургията животът в благодатта поема към своята пълнота, вложена в нас по силата на Кръщението, подсилена и пораснала по силата на Миропомазанието. „Когато участваме в Евхаристията – пише св. Кирил Йерусалимски – ние усещаме върху нас богоуподобяващото одухотворяване на Свети Дух, Който не само ни оприличава на Христос – както се случва при Кръщението, но и изцяло ни уподобява на Него, приобщавайки ни към пълнотата на Исус Христос”^[2].

Изливането на Свети Дух уподобявайки ни с Христос, ни води към осъзнаването ни като Божии чеда. Духът Утешител, Който ЕОбич, ни учи да изпълним с тази добродетел целия си живот. И „в пълно единство“^[3] с Христос можем да бъдем сред хората това, което св. Аугустин твърди за Евхаристията: „знак на единството, връзка на обичта“^[4].

Не ще открия нищо ново, ако кажа, че някои християни имат твърде бедна представа за Литургията; за някои това е незначителен външен ритуал, едва ли не някаква социална норма. Така е, защото нашите окаяни сърца са способни само на това – да изживеят съвсем рутинно най-големия Божи дар, направен на хората. В Литургията, в Литургията, която сега отслужваме, участва – повтарям – по особен начин Св. Троица. За да откликнем на тази велика обич, от нас се изисква пълна отдаденост на тялото и на душата – ние слушаме Бог, ние Му говорим, ние Го виждаме и Го вкусваме. А когато думите ни не стигат, тогава Му пеем химна „Пей, езико“(Pange, lingua!), окуражавайки нашия език да възвестява пред цялото човечество величието на Господ.

^[1]Срв. св. Томмазо от Акуино. Сума на теологията, ІІІ, в. 65, ал. 3.

^[2]Катехизис, 22, 3.

^[3]Йоан17: 23.

^[4]Св. Аугустин. InIoannisEvangeliumtractatus, 26, 13 (PL 35, 1613).